В последната седмица новините около Левски се въртят само около това кой ще бъде продаден, кой ще избяга без пари и кой ще разтрогне договора си с клуба. Пред кабинета на новия собственик Наско Сираков има опашка от футболисти с неясно бъдеще. Треньорът Георги Тодоров също е в неведение на кого ще разчита на прага на стартиращото след 2 седмици първенство. Ситуацията на "Герена" продължава да бъде "Пари нема, действайте", а дълговете растат лавинообразно.
Така е, защото тези разговори трябваше да бъдат водени още в средата на март, а не сега. Левски изгуби 4 месеца. Ако изпълнителният директор Павел Колев, тогавашният спортен шеф Ивайло Петков и треньорът Петър Хубчев бяха действали, сега поне дълговете щяха да са по-малки, а отборът изчистен от всички ненужни. Това класиране - четвърто място, и отпадането от купата, можеше да бъде постигнато с всякакви играчи.
Сините проспаха извънредното положение. Тогава се разделиха само с Нуно Рейш, а списъкът на играчите трябваше да бъде далеч по-дълъг. Таяха някакви надежди за купа... Надяваха се и на мощни спонсори - подведени или не, но след като виждаш каква е ситуацията в цял свят, не можеш да очакваш, че у нас ще е по-добре. И логично реалността излезе друга - с чужденци или без чужденци - сините така и не биха от началото на годината на "Герена", футболното го нямаше, а финансовото състояние вече го знае всеки, точно защото по време на пандемията в клуба не погледнаха по-далеч от носа си. Това е проблемът, а не с какви екипи ще играят сините. Ако тлъстите договори на играчите бяха прекратени още през март, сега нямаше въобще да се коментират контракти за екипировка.
Янаки Димитров, Тема Спорт
Патардията в Левски с разтрогването трябваше да е през март
