Определено очаквах тази година ЛукОйл Академик да стане шампи­он. Този отбор го заслужава­ше. Не само заради страхотните си фенове, но и заради младия си спортен директор в лицето на То­дор Стойков и треньора Тони Дечев. Към Тошко имам големи симпатии, тъй ка­то дълги години съм му бил тре­ньор.

В интерес на истината не гле­дах последния мач от суеверие. Бях в залата на втората и тре­тата среща от серията и ЛукОйл загуби. Явно аз бях на карък.

Що се отнася до нивото на баскетбола в България - няма какво да се лъжем. То не е ви­соко. За сметка на това обаче има невероятно зрелище. Са­мият финал беше меко казано интригуващ. Както ЛукОйл, та­ка и Балкан заслужаваха да победят. Пълната зала ме за­радва много. Хората се научиха да гледат баскетбол.

И тук идва голямата ми мъка. Този спорт вече се е съсредо­точил в провинцията. И ми е тежко не заради географията, а заради фактът, че съвсем скоро София може да остане без бас­кетболен отбор. 20 години съм бил част от един велик тим на ЦСКА, който в момента няма мъжко и женско направление и благодарение на няколко енту­сиасти поддържа школа. С Левски видяхте всички какво се случи.

Навремето в София имаше 6 отбора. Сега е един. Това е тъжно. И се отразява на по-ви­соко ниво. Виждате, че тази го­дина дори няма да бъде съби­ран национален отбор - нещо, което не одобрявам, но разби­рам ръководството на федера­цията. Просто пари няма.

Но да се върнем на ЛукОйл. С играта, която показаха мом­четата, ми дадоха надежда, четози спорт има бъдеще. Да го­ворим за европейски турнири обаче е рано. С този състав ЛукОйл няма как да направи нещо сериозно навън. Въпреки че, познавайки Валентин Зла­тев, той е способен да изгради една конкурентна селекция за Европа, която може да донесе сериозни успехи. Всичко обаче е въпрос на пари.

Петко Маринов, легенда на българския баскетбол, за „Меридиан мач”