Посвещава се на Джони Годро

Посвещава се на Джони Годро
Източник: БГНЕС

САЩ ликува 46 години след "Чудото на леда"

Има мачове, които просто влизат в статистиката. Има и други – които се превръщат в история. Неделният следобед в Арена Милано беше от вторите.
Фразата „Най-важното е участието“, приписвана на Етелберт Талбот, този път звучеше като далечен спомен. На леда един срещу друг застанаха САЩ и Канада. Два колоса, но само един комплект златни медали.
 
„Кленовите листа“ започнаха като фаворит, контролираха темпото, а в един ключов момент американците останаха с трима полеви играчи. Всичко сякаш сочеше към канадски триумф. Но шампионите не се раждат в удобство – те се изграждат в натиск.
Щатите оцеляха, а продълженията превърнаха среброто в злато – 2:1. Победа, която отекна далеч отвъд Милано.
Тя означаваше първи олимпийски триумф за американците от 1980 година. И съдбата обича символиката – успехът дойде на същата дата, на която преди 46 години светът стана свидетел на „Чудото на леда“ – легендарната победа над СССР на Зимни олимпийски игри 1980 под ръководството на Хърб Брукс. Тогава колежани победиха непобедимите. Сега – звезди от НХЛ върнаха короната.
 
Селекционерът Майк Съливан разполагаше с пълния си арсенал от звезди. Почти пълния.
Една фланелка липсваше. Тази с №13.
Джони Годро трябваше да бъде тук. Крилото на Кълъмбъс Блу Джакетс загина преди 18 месеца, пометен от пиян шофьор. Заедно с него си отиде и брат му Матю. Двамата карали велосипеди в родния си Олдменс Тауншип, Ню Джърси, прибрали се за сватбата на сестра си, а ден преди празника се случи немислимото. Трагедия, която разтърси целия хокейен свят.
В неделя №13 не беше символ на фатализъм. Екипът на Джони заемаше централно място в празненствата след финалната сирена. Играчите я държаха високо, сякаш медалът тежеше по-малко от паметта.
На леда излязоха и неговите деца – 3-годишният Ноа и малкият Джони-джуниър. Поканени от съотборниците му Дилън Ларкин и Зак Веренски, те станаха част от момента, който надхвърли спорта. Една от онези истории, които по-късно се превръщат в холивудски хит, но с тъжен край.
„Той щеше да бъде в този отбор“, призна Брейди Ткачук след последната сирена.
Този мач не беше просто реванш срещу Канада. Понякога спортът дава повече от резултат. Понякога връща надежда.