За пореден път участието на Лукойл Академик в Еврокъп бе белязано от невероятна драма. Във всичките си мачове, а и като погледнем цялостното развитие на групата, „студентите” ту бяха в Рая, ту попадаха в Ада. След всички обрати и въртележки в двубоите на Лукойл, накрая бъгарският първенец бе елиминиран от турнира. Трудно е да се прецени дали момчетата на Йовица Арсич заслужаваха да продължат напред. Като българи е съвсем нормално да съжаляваме за отпадането на нашия шампион и да сме леко пристрастни, като обвиним Фортуна, че не се е намесила в наша полза. Трябва обаче да погледнем реално на нещата. Факт е, че е необходимо да се добави още класа в отбора, нужна е и много работа, както и да се постигне едно постоянство в играта на отбора по време на самите двубои.

 

В никакъв случай съставът на Лукойл не е слаб. Американците Оуенс, Мак и Хийт имат качествата да водят отбора, но към тях трябва да се добавят оше по-класни баскетболисти. Ясно е, че трябват чужденци, които обаче да са доказани и да паснат на играта на „студентите”. В българската част от отбора важните единици са Стойков, Банев, Аврамов и Маринов. Първите двама, макар и опитни, вече са и на възраст и не могат да прекарват много време на паркета. От своя страна Аврамов и Маринов са млади момчета, които са талантливи, но въпреки това още са податливи на т.нар. „грешки на растежа”. Като цяло съставът е приличен, но трябва да се надгражда. Тук вече може реално да съжаляваме за отпадането на Лукойл, защото ако „студентите” бяха продължили, вероятно щяха да пристигнат нови попълнения в отбора, които да придадат още класа на тима. Може би това ще стане при подготовката за следващия сезон, като дотогава треньорът Арсич ще трябва да доизчисва грешките в играта. Но важното е въпросните нови играчи да са достатъчно класни, че заедно с наличните, да направят Лукойл конкурентноспособен на чуждестраните тимове над средното европейско ниво.

 

Реално погледнато тимът бе крайно непостоянен в изявите си по време на самите мачове. Имаше моментни изригвания, съчетани с много слаба и безидейна игра на моменти. Като цяло защитата бе доста стабилна по време на турнира, но грешките в нападение се оказаха фатални. Отборът на Лукойл се затрудняваше да бележи и често прибягваше до стрелби отдалеч, които не винаги се оказваха успешни (пример бе мачът с АСВЕЛ във Франция). Колкото до факторът наречен късмет, то Фортуна бе и на страната на българския шампион, и на тази на неговите опоненти. Този аспект от спорта вече няма смисъл да се коментира, защото вече всичко свърши за този сезон.