Световното първенство по футбол навлиза във все по-решителна фаза.
Една от иконите Лука Модрич вече каза „сбогом“ на големия футбол, след като неговата Хърватия отстъпи на Португалия с гол на Кристиано Роналдо от дузпа. Впоследствие обаче №7 беше сменен, а тимът му стигна до успеха без или въпреки него.
А по време на целия Мондиал няма друг от легендарните ветерани, който да предизвиква толкова много полемики относно положителното или отрицателното влияние, което оказва на отбора си със своето присъствие.
А въпросът е: Повече вреди или повече помага Кристиано Роналдо на националния отбор на Португалия по време на Световното първенство?
Кристиано Роналдо е една от най-големите фигури в историята на футбола и безспорно най-значимият играч в историята на португалския национален отбор. Но към настоящия момент въпросът дали той помага или вреди на Португалия е напълно основателен. Но отговорът не е еднозначен! Защото приносът му има както положителни, така и отрицателни страни.
Роналдо помага!
Роналдо продължава да бъде футболист с огромно влияние върху отбора. Въпреки че вече е на 41 години, той не спира да показва класа в ключови моменти. В мача срещу Хърватия той отбеляза гол от дузпа и постави рекорд като най-възрастния футболист, отбелязал гол в елиминационна фаза на световно първенство. Това доказва, че в решаващи ситуации той все още може да бъде полезен. Освен това неговото присъствие има психологически ефект. По-младите играчи като Гонсало Рамош, Бруно Фернандеш и Бернардо Силва играят редом до легенда, която носи лидерство, увереност и огромен международен опит. В турнири като Световното първенство подобен манталитет често е решаващ. Също така противниковите защити продължават да отделят специално внимание на Роналдо. Това създава пространства за останалите офанзивни футболисти и прави атаката на Португалия по-непредсказуема.
Роналдо вреди!
От друга страна, възрастта му започва ясно да влияе върху представянето му. Роналдо вече няма експлозивността, скоростта и постоянната физическа активност, които имаше преди години. В модерния футбол нападателят трябва активно да участва в преса, бързо връщане назад и интензивно движение — неща, които той вече прави значително по-трудно. Критиците посочват, че Португалия понякога адаптира прекалено много играта си около него. Вместо топката да се движи свободно между техничните играчи като Бруно Фернандеш или Бернардо Силва, атаките често се изграждат с идеята Роналдо да завърши. Това може да направи отбора по-предвидим. Показателен е и мачът с Хърватия, където след неговото излизане Португалия изглеждаше по-динамична и именно тогава Гонсало Рамош отбеляза победния гол. Част от медиите отбелязаха, че той не е бил най-влиятелният играч на терена въпреки наградата „Играч на мача“.
Има и критики, че Роналдо понякога поставя личните рекорди над отборната ефективност, а това може да нарушава естествения ритъм на атаката. Някои анализатори вече отбелязват спад в резултатността му извън дузпи в големите турнири.
Заключение
В крайна сметка не може да се отрече, че Кристиано Роналдо все още повече помага, отколкото вреди. Но разликата става все по-малка. Той вече не е футболистът, който може сам да решава мачове в продължение на 90 минути. Физическият спад е очевиден и понякога ограничава динамиката на отбора. Въпреки това неговият опит, лидерство, голов нюх и психологическо влияние продължават да бъдат ценни за Португалия. Ако треньорът Роберто Мартинес успее да използва Роналдо като важен елемент, а не като център на цялата игра, тогава Португалия ще извлече максимална полза. Ако обаче отборът продължи да бъде прекалено зависим от него, това може да започне да вреди в решаващите фази на турнира.
Защото Роналдо все още е актив за Португалия, но вече не е двигателят на отбора — и когато целият отбор играе „за Роналдо“, рискът да вреди става по-голям от ползата.
