Помните ли елитния таекуондист Йордан Колев? Едва ли… Неговото име навлезе в публичното пространство през 2016 г., когато като актуален сребърен медалист от Европейско първенство по олимпийско таекуондо му се наложи да продава мартеници, за да се издържа и развива спортната си кариера. Сега Данчо отново е изправен до стената и мисли за отказване от спорта…

През 2016 г. Българската федерация по таекуондо е на кръстопът, защото, както често се случва у нас, в нея има боричкания и съдебни дела за превземане на ръководството й. Това блокира финансирането на спорта, от което страдат Колев и всички състезатели. 

В онзи момент обаче се намесва тогавашният министър на младежта и спорта Красен Кралев, който първо намира начин как да финансира директно елитните ни състезатели, а след това съдейства и за решаване на проблемите между силните фигури в таекуондо, които намират общ език, обединяват се около Слави Бинев за президент и нормализират спорта си.

Както споменахме Йордан Колев отново мисли за отказване. Обяви го и с пост във фейсбук.

КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА?

„Не за пръв път мисля за отказване. Спортът е част от мен. Не искам да се отказвам, защото тренирам от малък и това е моят живот. Но на този етап не се чувствам оценен. Смятам, че всеки елитен спортист трябва да получава уважение и да не се налага да си плаща сам за състезания и възстановяване от контузии. Което би му пречило да работи. В момента министерството на спорта няма адекватна политика към спортистите. Не оценява кадрите си и не работи за тях“, казва Данчо.

Той разказва и за съвсем пресен пример, когато отново е изоставен да се оправя сам.

„През декември участвах на Балканско първенство. Победих сърбин, когото не бях побеждавал до сега, чувствах се много добре. Но си счупих ръката, не успях да участвам на финала и останах със сребърен медал. И когато теглиш чертата, сметката не излиза“, допълва таекуондистът.

„От 2016  г. насам имах много трудни периоди в личен аспект. Починаха някои от най-близките ми хора, което беше много тежко. Блъсна ме и кола, което доведе до пауза. Когато паднеш в личния си живот, ставането е много по-трудно отколкото от ринга. Но успях да се изправя и се чувствам много по-силен и по-зрял. Признавам си, че като младеж може би не съм бил перфектният пример. Но щеше да е друго, ако усещах, че държавата е зад мен. А когато се смени управлението, нещата станаха много по-трудни. Не смятам, че един спортист трябва да разчита само на спонсори. Това може да го накара да се чувства жалко. А той трябва да е с високо вдигната глава. Така е в нормалните държави“, казва Данчо.

КАКВО МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ?

„Има много други спортисти, които се отказаха. Уникални таланти и ме е много яд. За мен решение да се откажа би било много трудно. Баща ми, Бог да го прости, ме е учил никога да не се отказвам. Той беше страшен мъжкар. Но след като съм стигнал до там да го обмислям, нещата не са в правилната насока. Ако министър беше Красен Кралев, щеше да е друго. Просто да имаме нормални услови. Министър Кралев е човек, който се интересува от спортистите и ги оценява. Повечето министри не се интересуват лично от състезателите, но той се грижеше всеки спортист да върви в правилната посока и да постига резултати. И винаги е бил зад нас. И не става дума за мен. Искам българският спорт да върви в правилната посока. Аз вече си имам друга работа, но не искам да се чувствам така. Боецът трябва да е боец, да има спортна злоба и да търси победата. А не да се притеснява какво ще яде“, разсъждава Колев.

НАЙ-БЛИЗКИТЕ ПЛАНОВЕ

Следващото състезание пред Йордан е голям турнир в Скопие. Той се организира от треньора на Колев – Димитър Михайлов от клуб „Рамос“. Боецът има 10-ина дни преди да реши дали ще участва.

„Димитър Михайлов е много голям човек, който винаги помага с каквото може. Имаше и много хора и фирми, които също са ме подкрепяли. Но е важно държавата да помага“, казва Колев.

МАРТЕНИЦИТЕ

А само преди броени дни беше 1 март. Продължава ли Йордан Колев все още да прави и продава мартеници?

„За мен срамна работа няма. Още продавам мартеници. Имам и фирма за хамалски услуги, нося тежки неща. Това не е срамно. За мен е много голямо щастие правенето на мартеници. Това е един от истинските български символи. А и се запознаваме и радваме много готини хора. Но смятам, че един спортист трябва да отиде на състезание без да се притеснява за нищо и да е с гордо вдигната глава. Да знае, че представлява България и се бие за нея, а тя стои зад него.“, казва Данчо и тръгва на поход на Витоша. За да се отърси от тежките мисли и да поддържа тялото си във форма.