Новината, че Иван Лендъл е новият треньор на Анди Мъри би трябвало да е зарадвала повечето от привържениците на шотландеца. Лендъл е един от най-великите играчи в историята, а и е минавал по същия път, по който сега минава Мъри.

Няма спор, че настоящият номер 4 в световната ранглиста е невероятно талантлив играч, но когато достигне до финал на турнир от Шлема, не успява да покаже най-доброто от себе си. Обяснението изглежда просто – психиката на Мъри не издържа на напрежението и налице са катастрофални резултати. За 3-те изиграни финала до момента шотландецът няма нито един спечелен сет. Тази теория, че Мъри се поддава на огромното напрежение във финалните двубои, е вярна, но има и нещо друго и то е свързано със стила на игра, който изповядва британецът.

Мъри често е наричан от неговите недоброжелатели с доста грубото „връщач”. Наистина има логика в това определение, но за талантлив играч като него не звучи никак добре. Шотландецът предпочита да се защитава, много е бърз и едно от силните му качества е отличното му преминаване от защита в атака в дадено разиграване.



Бекхендът пък е най-силното оръжие на Мъри. Както стана дума обаче, необходимо е още нещо в играта му и то се нарича агресия. Няма начин шотландецът да печели титли от Големия Шлем, ако само се защитава във важните двубои. Пример за това е финалът с Джокович на Аустрелиън Оупън миналата година. Макар резултатът да показва разгромен успех в полза на Ноле, всъщност няколко точки решиха крайния изход на срещата. Мъри така и не се осмели да рискува в тези важни разигравания, не се нае да атакува по-настървено...и загуби. По онова време Джокович вече играеше много силно, но можеше да бъде победен. Просто сърбинът показа по-голяма зрялост от своя противник. Иначе за двата финала с Федерер няма какво да се коментира – Мъри бе разбит и не можеше дори да си помисли, че може да спечели срещу швейцареца.
 
Ролята на Лендъл тук е свързана с това да направи от Мъри по-атакуващ тенисист. Не че 8-кратният носител на титли от Големия Шлем е най-агресивният играч в историята, но поне Лендъл знаеше кога да натиска и да доминира в разиграванията.

Друг важен момент при работата на чеха по спортно-техническата част от играта на Мъри, е подобряването на форхенда на шотландеца. Този удар бе най-добрият на Лендъл, когато играеше, докато често той изневерява на Мъри. Определено британецът има нужда от това да започне да разчита повече на своя форхенд, да вкара повече сила с него и да започне да взима превес в разиграванията от него.

Колкото до сервиса, Лендъл така и не успя да бъде постоянен от начален удар до края на кариерата си. При Мъри се получава нещо подобно, като именно неубедителният сервис донесе доста от главоболията на „летящия шотландец” в загубените финали досега.

Идва ред и на казуса с психиката на Мъри във финалите. Видно е за всички, че той не играе добре, а всяка следваща загуба в мач за титлата се отразява все по-зле на шотландеца. Надеждата на Мъри вероятно се крие във факта, че новият му треньор загуби първите си 4 финала на турнири от Шлема. Впрочем бе на път да загуби и 5-ти, но фамозният обрат от 0-2 сета срещу Джон Макенроу на „Ролан Гарос” 1984 донесе първата от общо осемте титли на Лендъл от Голямата Четворка. Така че чехът знае какво е чувството да си на губещата страна толкова много пъти. Но Лендъл би трябвало да знае и как да мотивира Мъри, какво да му каже, за да го подготви психически за следващия финал. Ако пък и 4-ият финал е неуспешен, то чехът ще трябва и да утеши своя възпитаник и да го вдигне бързо на крака за следващите турнири. Явно на Лендъл се пада тежката задача да поддържа психиката на Мъри на ниво преди и след големите финали. Може би ще се наложи и по-иновативен подход за това, тъй като шотландецът лесно избухва, но и лесно се пречупва от очакванията към него и от загубите, които претърпява.

Именно в избухливостта на Мъри може да се търси причината за евентуалния неуспех на новосформирания тандем. Шотландецът не се промени под ръководството на майка си и се водеше от негативните емоции. Респектът, който той има към Лендъл е нещо много хубаво, но дали това ще му помогне да действа по-зряло? Разликите във взаимоотношенията между Мъри и майка му и тези между Мъри и Лендъл ще са големи. От това как двете части от новият дует ще напаснат характерите си зависи и до голяма степен успеха на Мъри и Лендъл.



Ако се окаже, че чехът има дарбата освен добър състезател, да бъде и добър треньор, то той би могъл да бъде ключовият елемент по пътя към бленуваната от Анди Мъри и цяла Великобритания титла от Големия Шлем.