Е, за волейболния ЦСКА минутата беше години на оцеляване. Бучеше и вреше, но Сашо Попов не се предаде! И май наистина слънцето огря и неговата улица. А, след вчерашното дерби с Левски, животът му, а и на много хора, е по-хубав. Не само заради победата. "Сините" също имаха своите аргументи, както биха казали коментаторите, но...анализа го оставяме на специалистите.

 

Имаше време, в което Сашо Попов копаеше земята, но не даваше ЦСКА да загине. А, гибелта беше близо и то много близо! На няколко пъти! От време на време се появяваха спонсори, които обаче по различни причини не оцеляваха дълго!  

 

Легендарната зала "Васил Симов" се рушеше със скоростта на разпада на отбора. Сашо Попов обаче категорично отказваше да напусне продупчения кораб. Едва ли тогава е знаел, че ще го спаси, но вярваше. Вадеше юноши от ръкава и в нито един момент не допусна ЦСКА да се влачи на опашката в класирането. 

 

Тук е моментът да се каже, че огромна роля за оцеляването имат двама левскари - Христо Цветанов и Ивайло Стефанов, който продължава да помага. Трудно е, но в случая - дълбок поклон! 

 

 

Сега волейболният ЦСКА живее друг живот. Бяха привлечени попълнения, за да е отборът на нивото на останалите от елита. Е, някои в момента не могат да бъдат настигнати....но има време. 

 

Ще минат години преди ЦСКА отново да е на ниво. Ще има трудности по магистралата към Европа, но със сигурност един ден отборът ще е там. Защото заслужава!

 

Заслужават го и феновете. Онези, които винаги откликваха но повика на Сашо Попов и правеха атмосферата в залата адска за всеки един съперник, независимо колко силен бе той. 

 

Борбата съвсем не е приключила. ЦСКА обаче няма вече да бъде донор, а клуб, който ще печели, това, което заслужава. И ще радва феновете си!