Подмладеният ни национален отбор по волейбол завърши първата фаза от Волейболната лига на нациите с победи над Аржентина и Германия и поражения от Италия и Канада.
Добър старт на надпреварата, като все пак остава горчив вкус от изпуснатите шансове най-вече срещу Канада.
Тези мачове обаче дават много поводи за оптимизъм пред изключително подмладения състав на Джанлоренцо Бленджини. След първите срещи сме 10-и във временно класиране с две победи, колкото има и 6-ият Канада.
Целият български отбор заслужава адмирации за представянето си, но няма как пред строя да не бъдат извадени двамата братя Александър и Симеон Николови. 21-годишният Алекс вече е утвърден лидер на националния ни тим, а сега уверено по неговите стъпки още от първите си мачове върви и Мони. Който само на 18 години изуми света с разнообразната си и резултатна игра. Никак не се среща често разпределител, който бележи по 10-15 точки на мач. И то от всички елементи – сервис, блокада, атака, контри. Като същевременно се справя на високо ниво и с основната си задача – да гради българската атака. Преди време имаше притеснения, че високият му ръст от 208 см може да му попречи за поста, на който той играе. Симеон и треньорите му обаче успяват да превърната това в огромно предимство чрез реализацията му на блок, сервис и атака, като той често използва удобна втора топка, която да превърне в точка.
С изявите си разпределителят заслужено попадна в идеалния отбор на първия турнир.
На игрището Алекс изглежда по-улегнал, но и обладан от емоции при всяка точка. Докато Мони откровено се забавлява по детски при всяка щуротия, която сътвори за ужас на съперниците ни.
Двамата минаха за по една година през САЩ, където първо Алекс подобри една торба с рекорди, а след това Мони надмина постиженията на батко си. Александър вече има купа на Италия и два сребърни медала от първенството с неговия Кучине Лубе Чивитанова. Симеон пък продължава кариерата си в руския Локомотив Новосибирск, където треньор е Пламен Константинов.
Сега на България предстои важен втори турнир от Лигата на нациите, който ще бъде в Бургас. Там братята Николови и целият ни отбор ще разчитат и на огромната подкрепа на българската публика. Още повече, че бургаската зала за пръв път ще приеме толкова сериозно състезание.
"Много сме доволни от представянето ни в първия турнир. Можехме да завършим с още повече, но две победи не сме правили откакто съм в националния отбор. Така че, съм много доволен и горд от отбора. Част от идеята беше да вдигнем малко гледаемостта, да започнат запалянковците да стават по нощите да ни гледат. И сега чакаме тези запалянковци в Бургас да напълним залата и да успеем да победим", каза Александър след прибирането от Канада.
"Доволни сме. Жалко, че не успяхме да завършим с победа. Противникът (б.р. Канада) можеше да го бием, но накрая ни надиграха и заслужено спечелиха. Но както каза Алекс, доста време не сме правили две победи в една седмица, така че имаме поводи да се гордеем. Много е готино чувството да знаеш, че хора стават и те гледат в колкото и часа да играеш и както каза Алекс се надяваме тези хора да дойдат и да ни подкрепят в Бургас, защото там ще стане наистина готино. По-лесно ще ни бъде пред родна публика, поне за мен със сигурност. Цял живот съм чакал да играя за мъжкия национален отбор пред родна публика. Бил съм свидетел как баща ми играе пред пълни зали и нямам търпение да изпитам тази тръпка да играя за България пред българите. Това, че попаднах в Идеалния отбор на седмицата ме кара да се гордея, но ще съм по-горд, ако съм в Идеалния отбор след като свърши целия турнир, а не само след една седмица. Но това ми дава още повече мотивация да се доказвам и да давам всичко от себе си", каза пък Симеон.
А Бургас и националите чакат пълна зала във втория турнир, който е от 25 до 29 юни. Там ще играем срещу Япония (втори във временното класиране), Словения (трети), Турция (последен без точка) и Украйна (пети).
Всички в Бургас! Сърце, душа за България!
