„Честно да ви кажа, не бе много емоционално за мен, тъй като го очаквах. И миналата година мислих за спиране, затова не бях толкова емоционален.“

Думите са на ветерана Дарко Тасевски, който изигра последния си мач на професионално ниво. Опитният футболист изведе Славия с капитанската лента при успеха с 2:0 над Локомотив (София) в малкото столично дерби, а преди него бе награден от клуба.

„Все пак ще е трудно, ще го осъзная след месец, два, три, когато не влизам в съблекалнята при момчетата. Тогава ще ми е по-трудно, но като цяло съм доволен от всичко, което постигнах досега. Щастлив човек съм, защото съм работил това, което обичам и мисля, че спирам с чест, достойнство и пълно сърце“, заяви Тасевски и бе попитан кой е най-паметния мач в кариерата му.

„Винаги в спомените ми идва мачът между Левски и ЦСКА на „Васил Левски“ с 2:0 за Левски. След него тръгнахме нагоре и успяхме да спечелим титлата.“

Дали се чувства тъжен след края на професионалната си кариера?

„Не, още в началото казах, че бях готов да спра с футбола още миналата година, но останах благодарение на президента Венци Стефанов, на тогавашния треньор Златомир Загорчич. Те казаха: „Дарко, не искаме да играеш, само да си в съблекалнята на почивката“. Съгласих се и съм благодарен и на двамата за това. Вече усещам, че е достатъчно. Не усещам тръпката и не искам да съм в тежест, човек трябва да има усещане кога е достатъчно и трябва да спре. Сега искам да си почина месец-два. Имам разговори с президента на Славия и мисля, че бъдещето ми ще бъде в Славия.“

Ще започне ли треньорска кариера?

„То си върви ръка за ръка. Странно е, защото досега съм бил футболист и мисля за моята си игра, а сега трябва да мисля за играта на 20 човека, кой какво мисли, какво му е в главата и как ще се представи. Има нещо, което ме дърпа в тази посока и мисля, че това ще бъде моята професия“.

„Да не прекаляваме, става въпрос за много голям футболист от световна класа. Пак ще е хубаво да знам, че съм спрял в една и съща година като Златан Ибрахимович“, каза той за съпоставката между неговото спиране и това на Златан Ибрахимович.

„Вече трета-четвърта година съм в Славия. Съжалявам, че не можах да дам повече на Славия, защото дойдох в напреднала възраст, имах тежка контузия. Това ще ми е тежест, но мисля, че помогнах на момчетата тук по друг начин. Успях да помогна на момчетата да израснат и в последните години изкараме доста добри футболисти в последните години. Любовта на феновете на Левски никога няма да я забравя. Имах поздравления от тяхна страна за успех в бъдещето. Благодарен съм, че не са забравили за моя престой, въпреки че беше преди доста години“, разказа Дарко Тасевски и отказа да коментира собственото си представяне в българския елит.

„Не мога аз да кажа за себе си. Може би хората отстрани ще дадат оценка за моя престой в българския футбол. Искам да им благодаря първо на отбора на Левски, пожелавам на всеки да играе там, а след това на отбора на Славия, защото след Левски не си представях, че ще играя в Славия, но съм щастлив, че приключих с футбола тук, защото тук има страхотни хора и страхотен колектив. Разбира се, ще е радващо, но засега не са се сетили. Аз обаче не обвинявам никого. Дори и по-късно да се сети, няма да се разсърдя. Получих много съобщения от хората на „Герена“ и винаги ще съм с най-добри чувства към тях.“