1 точка от 6 възможни. Тоба е активът на ЦСКА след първите два кръга, в които отборът игра в София. Едва ли и най-големите червени песимисти са допускали толкова слаб старт на сезона. При положение че цяло лято биеш камбаната с шампионски звън, тези резултати идват като леден душ. Непрекъснатите приказки за титла бяха компрометирани още преди да е дошъл август. Оттук нататък на хоризонта се задава някакво боричкане за второто място, така както бе и преди година.

Да, съдията Ивайло Стоянов-Сватбата допусна грешки - галеше единия отбор и вадеше с лекота картони на другия. Измисли си и червен такъв, с който да си затвори мача. С две думи -Сватбата извади брадвата. Бързо показа на играчите в червено, че не трябва да докосват опонентите си. Но това не може да е оправдание за безидейната игра на ЦСКА. За едва едничкото голово положение, което създаде тимът срещу резервите на Лудогорец. Най-лесното нещо е влизането в оправдателен режим и аргументирането със странични фактори. По-трудно е да се погледне в собствения двор и да се потърсят там причините.

ЦСКА изигра 4 мача с Лудогорец през тази година и безусловно този онзи ден на "Армията" бе най-слабият от тях. Дори се стигна до унизителни ситуации в последните минути от двубоя, когато на два пъти разградчани направо се подиграха с ЦСКА. Който е гледал внимателно мача ще се сети за какво става въпрос...

Какво сочат фактите. В най-пресните 3 двубоя с хегемона червените получиха 3 гола - по един във всеки мач. И всяко влизане на топката в армейската врата ставаше след огромни гафове. На практика ЦСКА сам си вкарваше попаденията. Първо при 1:1 на 23 април Недялков и Пинто не се разбраха за една топка в близост до тъчлинията, Вандерсон я отне и оттам падна изравнителният гол, реализиран от Марселинъо. На кого е вината тук - ами изцяло на ЦСКА. След това при 1:1 в Разград Чорбаджийски върна нераз-четено към Китанов, който за пореден път показа, че не умее да играе с крака, изчисти лошо кълбото, което попадна 8 Дяков, и ЦСКА получи гол почти от центъра. Уникален гаф. За да стигнем и до събота, когато Китанов в опит да хване топката я изпусна и за Мисиджан не остана нищо друго, освен да я прати в опразнената врата. Когато в 3 поредни мача с Лудогорец сам си вкарваш головете, за какви оправдания изобщо можем да говорим. Всичко опира до качествата на играчите. На всеки се случва да сбърка, правят го и най-големите, но когато това е тенденция, вече става въпрос за нещо друго -разлика в класите, просто едните грешат много по-рядко от другите. Лудогорец вече знае, че и без да играе, пак няма да падне от ЦСКА. Затова и си позволява да излиза с голяма част от футболистите, които по-често седят на пейката. Наясно са, че ЦСКА е способен сам да се бие.

Жалгирис го направи, Милсами на два пъти, Хасково, Любимец... И тези отбори бяха рязани от съдиите, но пак спечелиха. А ЦСКА не може и не може. Докога? 17 мача станаха...

Виктор Гецов, "Тема Спорт"