Мачът Пирин - ЦСКА остави противоречиви впечатления. Развитието на срещата бе такова, че човек не може да е праволинеен в анализа си. Затвьрди се впечатлението, че ЦСКА не е отборът, който беше през есента. Играчите обаче промениха изцяло поведението си, след като видяха, че губят мача от Пирин. Започнаха да действат с доста повече агресия, всеотдайност, физически усилия и изобщо с повече футболни достойнства. Накрая пречупиха Пирин с характера и физиката си. Същия характер често показваха и през есента, но тогава головете падаха по-рано.
В началото на срещата си личеше, че ЦСКА е загубил познатия облик от първия дял на сезона. Отборът действаше прекалено бавно и разгадаемо. Почти с нищо не изненада или затрудни Пирин. Дори нямаше чиста голова ситуация, освен едно центриране към Каранга. Това дълго време се наблюдаваше и през Второто полуВреме, макар ЦСКА да стоеше по-добре на терена. Липсваше енергия до 70-ата минута. Освен това се даваше прекалено голяма свобода на халфовете на Пирин, който бе много добре подготвен тактически за този мач. ЦСКА не упражняваше познатата преса, нямаше покритие... Постепенно обаче отборът напипа своя начин на игра. Ориентираха се към центрирания от фланга и оттам до Каранга стигнаха доста топки. Той се добираше до тях, но нямаше късмет да реализира. Трябва да се отчете, че бразилецът бе доста нервен в срещата, но въпреки негативните си страни Каранга се оформи като безспорен лидер и водеща фигура на ЦСКА. Той подсказа, че не се примирява с това, което става на терена. С движението си по целия фронт на атаката непрекъснато ангажираше защитата и беше най-опасният футболист. Накрая усилията му бяха възнаградени с победен гол.
Радостта му е показателна, че Каранга беше човекът, който сякаш най-силно желаеше победата. Трябва да се отбележи, че смените, които Стамен Белчев направи, повлияха положително на отбора. С Бланко ЦСКА изглеждаше по-добре, той се включи с точни действия в средата на терена. Халфовата линия се раздвижи след излизането на бавничкия Лое. Но както в един предишен свой анализ, така и сега пак ще обърна внимание на напускането на Недялков. Звучи смешно да се коментира липсата на защитник. Но Недялков беше важен детайл, част от машината на ЦСКА, с когото отборът имаше баланс и синхрон. Сега си личи, че на неговия пост няма адекватно решение. Няма такава фигура, която да е стабилна в защита и да допринася активно 8 атаката с много енергия. Включването на Александър Георгиев все пак му дава аргументи да се надява на титулярно място в следващия кръг срешу Левски.
В края на краищата мачът се разви щастливо за ЦСКА, но отборът не бива да контролира двубоите си само в последните 15-20 минути. Ако има сериозни амбиции, не може да разчита само на заключителните моменти. Срещу Етър и Пирин се получи, но... Дали всеки път ЦСКА ще успява да стига до победата по този начин?!
Трите поредни успеха, макар и с неубедително представяне, ще дадат повече самочувствие на отбора преди вечното дерби. Но при всички положения ЦСКА трябва да подобри играта си, ако иска да ликува в края на сезона.
Георги Василев-Гочето
