Ако трябва да съм честна, представянето на Цветана Пи-ронкова на турнира в Сидни въобще не ме изненадва. Тя е истински професионалист, но типично по български някои я отписаха още рано-рано след няколко неубедителни турнира през миналата година. Познавам я от съвсем малка, израсна пред очите ми, но много хора незаслужено я подценяват.
 

В днешно време в тениса, и в частност в женския, конкуренцията е убийствена. Това, което правят Цветана и Григор Димитров, е несъизмеримо с много други спортове. Не подценявам труда на никого, но все ми се иска да поддържаме малко повече нашите спортисти.

 

Качеството, което най-много дърпа напред Цвети, е нейната упоритост. След редица неуспешни турнири тя се връща и работи и не спира да тренира. Чака своя миг. Вярвайте, минала е през много трудности, дори в личен план, но въпреки това не изгуби тоя стоицизъм и желание за работа. По това мисля, че прилича на майка си. Радосвета е същата. Тихо, кротко си работи, не се афишира.

 

Аз дълги години работя с деца и рядко съм срещала състезателки, които да приличат на нея. Тенисът е седмичен спорт, който изисква в много дълъг период от време да си в топформа. А това въобще не е лесно. Но с постоянство и хъс тя върви напред.

 

След показаното в Сидни спокойно мога да прогнозирам, че през 2014-а тя ще се върне в Tori 50. А това, което видях като корекция в играта й на първия за годината турнир, е много по-доброто и мощно изпълнение на форхенд. По всичко личи, че е отлично подготвена. Ще разчитам много на нея и за предстоящите в началото на февруари мачове за „Фед Къп". Благодарение на Цветана имаме отличен колектив в последните седем години.