Рибният буквар на Петър Берон е факелът на българската просвета. Наречен е така, защото на корицата му има делфин. Вчера следобед в Пловдив бе разлистен един футболен буквар.

Този с канарчето. Само и единствено в него по време на мача с ЦСКА можеше да бъде открито значението на добре познатата пловдивска дума „густо". Пълният кеф, който може да тече по вените само на хората под тепетата, вкусът на чието кафе е някак си по друг.

Насладата идваше отвсякъде - от пълните трибуни на стадиона край Бирената фабрика, от духа, пропил тревата, от начина, по който футболистите на Ферарио Спасов мачкаха ЦСКА, от оцветяването на черно-белите спомени за „сексуалния" футбол под тепетата. Онзи на Чико и Зума.

Няколко часа преди да върнем часовниците назад с един час, Ботев премести стрелките на „А" група във времето на футболната романтика.

Всъщност в крайна сметка резултатът нямаше никакво значение. Да, 1:1 не само за държа Ботев в еврозоната, но и съхрани теоретичния шанс за титлата с оглед на загубата на Лудогорец в Бургас.

Но много по-значимото измерение на показаното от „жълто-черните" срещу ЦСКА, и то седмица след „червената" победа над Левски, е в самочувствието.

Онова, пловдивското, леко гаменското. А като споменахме софийското дерби, вчерашният мач на Ботев му се опря и като публика. За да докаже, че няма малки и големи, а всички сме тръгнали от един и същи буквар...

Иво Тасев, в-к „Меридиан мач”