Първата българска лекоатлетка - европейска шампионка в бягането на 100 м /2012 г/ Ивет Лалова, носителка на два сребърни медала на 100 м и на 200 м от първенството на Стария континент /2016 г/, финалистка на световни първенства /2011 г, 2015 г, 2019 г/, участничка последователно на Олимпийските игри в Атина 2004 /финал, ІV и V място/, Пекин 2008, Лондон 2012 , Рио 2016 /финал,8-мо място/ и с квота за Токио 2021, 5 пъти Атлет №1 на годината и неизменно сред 10-те най-добри спортисти на България през последните години, на драго сърце ни допуска до себе си в очакване да ни гостува в Пресклуб "България" като спортист на месеца за 10-и път.


- Здравей Ивет, избраха те за спортист №1 на октомври 2019 и все се разминаваме оттогава, но ще изчакаме да мине сегашната социална изолация, за да те посрещнем отново като скъп гост на пресклуба. Липсват ли ти истинските тренировки сега и как ги заместваш?
- Благодаря ви, винаги е удоволствие да ви гостувам! Липсва ми всичко, след цялата обич и толкова награди в края на миналата година, тази започна доста трудно. Опитвам се да тренирам на възможно най-високо ниво, съобразявайки се с положението. Надявам се скоро да се върнем към нормален режим и на тренировки и на живот.

- Отлагането на Олимпийските игри в Токио с една година ще ти донесе ли някакво предимство и колко време ще ти бъде необходимо да влезеш отново във върхова форма?
- В последните години ориентирам начина си на подготовка към по-щадящи, но по-качествени тренировки. Във всеки един момент от годината имам усещането, че за 3 седмици мога да бъда готова за състезания. Това различно и ново планиране, което всички спортисти трябва да предприемат сега, е истинско предизвикателство за треньорите.

- Колко още ще ти "стигне въздухът" да бягаш?
- Оказа се, че с годините наистина развиваме повече издържливост, което ме кара да съм любопитна дори към 400 метра. Така че, въздух има!

- Какво може да те накара да се разделиш с чаровната си усмивка от лицето си?
- Нечия болка и тъга.

- Откри ли нещо ново у себе си, за което не знаеше преди създадената социална изолация?
- Открих, че можем да живеем с много по-малко, отколкото си мислим. Заминах от Италия на 22 януари с един куфар дрехи и продължавам да имам нужда от едва половината от тях.

- Кой от двамата със Симоне е по-голям къщовник?
- И двамата. Всеки за определени неща, но винаги се грижим, за да ни е хубаво вкъщи.

- Кое е доброто в злото, което ни сполетя?
- Доброто е чувството за единност на българите, което не бях усещала от много дълго време. За мен беше възможност да си бъда вкъщи за доста дълго за първи път от години насам. Злото има много лица и може би още дълго време ще се борим с него, но човечеството е оцеляло и в по-тежки моменти, ще се справим и сега.

- По-дълъг ли ти се струва сегашният ден в сравнение с един ден от нормалния живот преди изолацията. Какъв е дневният ти ред?
- Опитвам се да се придържам близо до обикновения ми ден. В момента бих казала, че съм дори по-заета от обикновено. Може би защото в това положение има повече нужда от комуникация, диалог, помощ или просто подкрепа и съответно приемам повече ангажименти, дори и да са виртуални.

- Като човек, който преди години буквално се завърна от ада на тежката контузия сред световния елит в атлетиката, какво би било обръщението ти към хората в България?
- Че и това ще мине. Нека останем силни, целеустремени и амбицирани и не отлагаме постигането на мечтите си.