Мирела Демирева уверено върви по пътя към титлите в скока на височина. След като спечели сребърния медал от европейското първенство в Берлин, тя сподели, че я е интересувало само първото място в надпреварата. А амбициите й са да скача все по-често над 200 см. Софиянката, която тренира в Холандия, грабна златото с 200 см, колкото постигна и шампионката Мария Ласицкене.
- Мирела, как се чувства една европейска медалистка?
- Щастлива съм, разбира се. Медалът си е медал. Два метра, са си два метра. Скачах за първо място, разбира се. Този път не успях, но следващия знам, че ще успея.
- Много рисково състезание. Защо избра да пропуснеш 196 см и 198 см?
- Знаех, че няма шанс да стана първа с височини под 2 метра. В един момент височини като 196 и 198 см не ми носят абсолютно нищо, защото ме интересува първо място и всичко след него няма никакво значение за мен. Съжалявам, че съм докарала феновете до инфаркт (смее се). Надявам се сега радостта да е още по-голяма, заради тази ситуация.
- Достатъчно сигурна се чувстваш психически или тренираш и психиката си с така проведени състезания?
- Разбира се, тренирам психиката си. Нашата основна цел е Токио и всяко едно състезание ми е изключително важно за Олимпиадата.
.jpg)
- Ти спокойна ли беше като застана пред летвата от 200 см?
- В никакъв случай. Знаех, че или взимам медал, или не. Дори не знаех на коя позиция съм за момента – някъде назад. Не бях спокойна, но бях много развълнувана. Много обичам да скачам на височини от 2 метра и 2 метра плюс. В крайна сметка реших – всичко или нищо.
- Как почувства опитите на 204 см? Вторият опит беше много добър?
- Беше ми адски кеф да скачам на 204 см, особено борейки се за първото място. Знам, че мога да ги скоча, знам какво ми липсва. Липсва ми още малко работа в техническо отношение, бих казала в последния стадий да финализирам скока си и повече опити над 2 м – това ми трябва. И днес бях готова за 204 см. Никога не знаеш, дори да улучиш опит, то си важи - минеш ли над летвата, минаваш над летвата. Знам, че мога да скачам много. Трябва ми още малко време, но имам търпението. Имам волята и желанието и не виждам какво може да ме спре.
- Какво ти каза треньорът ти Маринус ван Лювен точно преди последния опит на 200 см?
- О, не помня. Нещо свързано с техниката, със сигурност. Той ми дава само комплименти относно скока.
- Как се чувстваше да се състезаваш на знаменит Олимпийски стадион?
- Супер готино е да скачаш на Олимпийски стадион, защото мащабите са огромни. Публиката канти, наистина настроението е страхотно. А и тук хората уважават абсолютно всички атлети, което наистина показва какво донася спортът – той обединява и донася положителни емоции.
.jpg)
- В публиката имаше български знамена.
- Винаги е приятно да видим българска публика. Да усетиш, че някой уважава труда ти. А и винаги, когато видиш трибагреника, нещо ти трепва.
- Кога се прибираш у дома?
- Имам още две състезания. Едното е в Еберщад – турнир само за скок на височина, и финалът на Диамантената лига. И после се прибирам в България.
