Но както обяснява Атанасиос Бисас - гръцки учен и един от водещите международни специалисти по спортна биомеханика, зад това се крие изключително сложна техника. Гръцкият професор разкрива научните принципи зад перфектния скок с овчарски прът.
Скоростта по пътеката за засилване
Скоростта при засилването е от решаващо значение, а никой не е по-бърз от Дуплантис. През 2024 г. при него е измерена максимална скорост от 10.31 м/сек и средна скорост от 10.05 м/сек в последните три крачки. Седем години по-рано скоростта му е била 9.5 м/сек.
„Той е единственият човек, когото съм виждал в данните си да надхвърля 10 м/сек. Това е един от основните фактори, които го правят толкова специален - неговата скорост“, казва Бисас.
Неговите съперници обикновено развиват около 9.5 м/сек, което при еднаква телесна маса осигурява на Дуплантис приблизително 12% предимство по отношение на кинетичната енергия. Дори част от нея да се загуби при последния преход, той пак запазва известно преимущество при оттласкването. Но значение има не само абсолютната скорост, а и способността тя да бъде контролирана.
Спускането на пръта
Интересното е, че максималната скорост обикновено не намалява при спускането на пръта. Спад настъпва едва при последната крачка от засилването.
„Когато взаимодействате с пръта, целта е да пренесете възможно най-голяма инерция към момента на поставянето му. Тъй като телесната маса остава практически непроменена, всичко зависи най-вече от скоростта - колкото по-висока е тя, толкова по-добре“, допълва Бисас.
Той сравнява мига, в който прътът влиза в съндъка за поставяне, със сблъсък.
„Трябва да пренасочите това движение напред, докато се подготвяте за оттласкването.“
Поставяне на пръта и оттласкване
Някои състезатели се оттласкват, когато стъпалото им е приблизително под горната ръка. При други кракът е леко „навътре“ – по-близо до кутията за поставяне на пръта от горната ръка. Трети използват свободно оттласкване, както Рено Лавийени.
Според Бисас Дуплантис е от атлетите, които се оттласкват леко „навътре“, макар в начина, по който поставя пръта, да няма нищо особено отличително.
„Чрез пръта върху състезателя се предават големи реактивни сили от съндъка за поставяне на пръта. В същото време чрез позицията на тялото при оттласкването той се опитва да започне да управлява пръта, така че да повдигне тялото си и да се отдели от земята“, посочва професорът.
Ширината на хвата също е различна при отделните атлети.
„До този момент уравнението се свежда основно до това колко сте бързи. След това започвате да взаимодействате с пръта и опората и да повдигате тялото си. Силата на горната част на тялото, торса и раменните мускули е много важна, както и хватът. Опитвате се да натоварите и огънете пръта, докато заемате позицията за оттласкване.“
Натоварване на пръта
Макар оттласкването да е решаващо за изхода на скока, като ефективният ъгъл обикновено е около 18–20 градуса, случващото се непосредствено след него е също толкова важно. В този момент състезателите имат възможност да добавят допълнителна енергия към скока извън създадената при засилването.
„Започвате да приближавате първо единия, а след това и другия крак към пръта, докато достигнете момента на максималното му огъване, обяснява Бисас. - В началната фаза на маха тялото остава сравнително разгънато, преди да започне свиването. Цялата енергия, която притежавате от бягането по пътеката, трябва да бъде прехвърлена към пръта. Докато го натоварвате и огъвате чрез работата на мускулите, добавяте още енергия към системата. Именно тук започват да се открояват добрите, много добрите и елитните състезатели.“
При Дуплантис е особено характерно, че продължава активно да работи с пръта през цялата тази фаза, вместо просто да се остави на неговото разгъване.
Превръщане в гимнастик
Гръцкият професор сравнява тази фаза с преминаване от ролята на спринтьор към тази на гимнастик.
„Свивате тялото си и го привеждате в по-компактна позиция, обяснява той. - Трябва да направите мах назад, да започнете обръщането с главата надолу, да се разгънете и да продължите нагоре. Тук трябва да бъдете правилно подравнени и да синхронизирате движенията си с поведението на пръта. Част от съхранената в него енергия ще се разсее.“
„При маха назад намалявате инерционния момент, като приближавате частите на тялото си към пръта. След това, докато той се разгъва, оставате близо до него, следвате неговия ритъм и накрая се изпъвате нагоре. Това е изключително сложно и координирано гимнастическо движение – мах назад, обръщане и преминаване в позиция, наподобяваща обърнато махало.“
Преодоляване на летвата
„Последното избутване е важно, защото не просто пускате пръта – активно се отблъсквате от него, за да спечелите последните сантиметри височина и да заемете правилната позиция спрямо летвата“, казва Бисас.
„Това също изисква гимнастически умения, а Мондо е много добър в тази част. Трябва да се завъртите и да оформите тялото си около летвата, но същевременно се нуждаете от достатъчно движение напред, за да преминете над нея.“
Що се отнася до границата, която Дуплантис или неговите съперници биха могли да достигнат, Бисас посочва, че скорошно изследване на негови колеги във Франция разглежда възможността за преодоляване на 6.50 м. Заключението е, че подобна височина е теоретично постижима, макар вероятността това да се случи да е малка.
Към момента световния рекорд на Дуплантис е 6.31 м.
