Божидар Саръбоюков е име, което вече прославя България по света. Той е млад и амбициозен, но зад впечатляващите му скокове се крие една история за момче от малкия град Харманли, което обича спорта, семейството си и спокойствието на родния край. Нека надникнем в живота му извън пистата и открием какво го прави толкова специален.
Начало, подчинено на коремни преси и лицеви опори
Само преди две седмици Божидар спечели европейската титла в скока на дължина в зала в Апелдоорн (Хол). Той победи основният си конкурент Матиа Фурлани (Ит) в последния опит само с 1 см – 8.13 срещу 8.12 м.
Божидар не е от онези деца, които са чакали да бъдат насочени към спорта – той сам го е намерил. Още на 4 години малкият Божидар правел лицеви опори и коремни преси у дома, сякаш инстинктивно усещал, че движението е неговото призвание. Баща му стимулирал Божидар и сестра му Ирен да се състезават помежду си, но и често родителят също се включвал в надпреварите кой ще направи най-много коремни и лицеви опори, скачали и скок дължина от място. По-късно, като ученик, Божидар се пробвал и във футбола, играейки като нападател, но това било само кратко отклонение. Истинската му страст се разкрила в леката атлетика, където скоковете станали негов начин да изрази себе си. Интересно е, че пътят му можел да тръгне и в друга посока – баща му Петко искал да го насочи към тениса, но една травма в ръката променила плановете. И може би това е било за добро, защото днес Божидар е сред най-ярките звезди на българския спорт.
Семейството – опората зад успеха
Рядката фамилия Саръбоюков, която идва от жълтия мустак на прадядото на Божидар (б.а. от турски език саръ буюк – жълт мустак), вече излезе от границите на Харманли. В живота на Божидар семейството играе огромна роля. Баща му Петко, майка му Десислава и сестра му Ирен са не само негови най-верни фенове, но и хората, които го държат здраво стъпил на земята. Ирен, която също е лекоатлетка и се състезава в скок на височина, разбира отлично брат си – двамата споделят не само гени, но и любов към спорта. Петко Саръбоюков често споделя гордостта си от сина си, като вярва, че Божидар може да стигне още по-далеч.
Божидар не крие привързаността си към родния си град. „Тук се чувствам спокоен и сигурен“, казва той, когато говори за Харманли. Това е мястото, където тренира и се връща след всяка победа, за да си почине и да презареди батериите. Условията за тренировки в Харманли не са блестящи, а дори само преди няколко сезона има нормална зала за подготовка. А е имало и дни, особено в коронавирус пандемията, в които Саръбоюков тренира и в автосервиза на треньора си.
За момента спортът е центърът на живота за Божидар и стадионът е любимото му място. Той вече е и студент в Националната спортна академия „Васил Левски“.
Димитър Карамфилов – вторият баща и наставник с визия
Нито един разказ за Божидар не би бил пълен без името на неговия треньор Димитър Карамфилов. За младия атлет той е много повече от наставник – „като втори баща“, както го описва Саръбоюков-старши. Карамфилов е човекът, който вижда потенциала в Божидар още от ранното му детство и го води с търпение и мъдрост към върховете. Божидар посвещава европейското си злато от Апелдоорн именно на своя треньор - „Знам колко много е чакал този момент.“
Успехи, които вдъхновяват за… салта
Спортните постижения на Божидар са впечатляващи. Той е европейски шампион в скока на дължина, медалист от световни и европейски първенства за юноши, участник в Олимпийските игри в Париж 2024. Уникалното при него е, че е блестял в три дисциплини – скок на височина, скока на дължина и троен скок – нещо рядко срещано в леката атлетика. А радостта от най-успешните скокове на състезание Саръбоюков отпразнува със задно салто.
Детската мечта на Божидар да спечели 100 медала вече е изпълнена. Какво следва? Едно е сигурно – това е само началото.
Снимки: БГНЕС
