Точно днес се навършват 19 години от незабравимия гол на Емо Костадинов във вратата на Франция, който класира България на Мондиал 1994, а в последствие националите ни изумиха с представянето си в САЩ, записвайки най-паметната страница във футболната ни история.

 

Именно на 17 ноември 1993 година, Емил Костадинов превърна мечтите ни в реалност, отбелязвайки втория гол във вратата на Бернар Лама, като по този начин донесе така жадуваната победа над „петлите“ с 2:1.

 

Единственото нещо, което е по-изнервящо от това да гледаш съперника да печели време около флагчето за ъглови удари, е това да ви­диш собствения си отбор да не го направи. Кога­то Манчестър Юнайтед беше отстранен от Челси за Купата на лигата миналия месец, Сър Алекс фъргюсън обвини Нани, че не е успял да запази владението на топката. Младите централни брани­тели на червените дяволи допуснаха грешка в да­деното от съдията продължение, подариха на си­ните и победата, но гневът на шотландеца бе на­сочен към крилото, вместо към слабата защита. Жерар Улие направи същото, когато преди 19 г. Давид Жинола се опита да центрира към Ерик Кан­тона в последната минута по време на световна­та квалификация срещу България.

 

Франция почти се бе класирала за първенството в САЩ, но шокиращата загуба срещу Израел у дома означаваше, че трябва да постигне поне равен сре­щу българите на „Парк де Пренс", докато балканци­те имаха нужда от победа. Кантона откри за дома­кините след половин час игра с едно от типичните си волета, но Емил Костадинов изравни 5 минути по-кьсно. Французите издържаха до последната ми­нута, когато влезлият като смяна на Жан-Пиер Папен Жинола пое топката около корнера.

 

Последва ужасно центриране, което попадна в Емил Кременлиев. Тъй като нямаше време за губе­не, последва пас към Краси Балъков, после и към Любо Пенев, който пък ведна­га подаде на Костадинов зад защитата на петли­те. Нападателят укроти топката с първото си докосване, с второто се измъкна, с третото опъна мрежата зад Бернар Лама. България отиваше към САЩ, а Франция отпад­на. Скандалът между Жинола и Улие щеше да започ­не съвсем скоро.

 

Христо Стоичков смята, че домакините са би­ли изключително притеснени, „французите бяха толкова уплашени, че дори не търсеха победата. Играеха за равен, а нашата тактика бе базирана на това. Не заслужаваха да се класират, и ние ги ударихме точно там, където боли най-много."

 

Дидие Дешан, който бе капитан на шампионс­кия тим на Франция през 1998 г., казва, че про­валът е бил общ: „Изложихме се тотално, прили­чахме на задници".

Жерар Улие, който определи нощта като „най-катастрофалната възможна", обаче не бе съгла­сен, след като обяви Жинола за убиеца на френски­те мечти: „Той простреля нашия футбол в сърцето, извърши престъпление срещу отбора".

 

Между другото, този мач грабва заглавията в редица европейски вестници. „Гардиън" пише, че сервитьорите в кафенетата на Шан'з Елизе така и не са успели да отворят приготвеното за три­умфа шампанско, а френските медии определят представянето на националите си като „катаст­рофално". Някои от тях дори правят връзка меж­ду скандалите, свързани с Марсилия, и играта на представителния тим.

 

Други обвиняват съдията, който продължил иг­рата по-дълго от необходимото, а „Екип" казва, че националните звезди са постъпили глупашки, поз­волявайки на българите да поемат инициатива­та, а дори селски отбор би играл по-грамотно. Почти същото се случва и при загубата на сините от Израел в предния двубой, когато евреите пече­лят с гол, отбелязан две минути преди края на ре­довното време.

 

Ноел льо Грае, шеф на местната лига по онова време, обаче признава, че „би било срамно да не позволим на треньора да изпълни договора си до последния ден. Всички сме шокирани, чувстваме се като във филм на ужасите. Единствената утеха за французите е, че англи­чаните също отпадат, и че нито един от брита­нските тимове не се класира за световното пър­венство.

 

Джонатан Фенби, който отразява срещата за „Обзървър", пише: „Немислимо бе Франция, която имаше суперкласен състав, да не успее да вземе и точка от домакинствата си срещу Израел и Бълга­рия. Но ето че това се случи, а то постави под въпрос формата на целия френски футбол. След посредственото представяне на предното Евро­пейско това бе идеалният момент за петлите да се реваншират. Но точно преди мача с Израел не­що стана с Кантона, Папен, Десаи и Созе. Но дори и това не стресна националите и Жерар Улие. Ня­кои определиха момента като „Хирошима", а ка­питанът Папен каза, че не може да проумее ста­налото. Истината обаче е само една - французите не бяха толкова добри, за колкото се мислеха.

 

Едва ли има по-голям удар за националната гор­дост, но точно двамата, които трябваше да се засрамят, не го направиха. Шефът на федерация­та Жан-Фурние Фаяр отказа да си подаде оставка­та, а Улие философстваше за възходите и падени­ята в треньорската професия".

 

Но колкото и самоуверен да бе той, асис­тентът му Еме Жаке го наследи впоследствие, а дори и изведе отбора до световна титла през 1998 година. Но когато си тръгваше, треньорът не пропусна да се заяде още веднъж с Жинола.

 

„Приключението свърши твърде бързо. Остава­ха 30 секунди, когато ни удариха. Жинола сбърка, след като вместо да задържи владението на топ­ката, опита 60-метров пас. Това позволи на Бълга­рия да направи тази контра."

 

През годините Давид няколко пъти обяви, че критиката от треньора го е заболяла: „По-слаб чо­век щеше да бъде съсипан. Моята грешка бе, че сбърках при подаването към Ерик". 

 

Малко по-късно обаче, бившият футболист на Тотнъм се отмет­на от думите си: „Това беше толкова отдавна, ве­че не ми пука. Не съм убил човек, просто сгреших при един пас. След това Франция спечели светов­на и европейска титла, мачът с българите е мина­ло".

 

Скандалът между Улие и Жинола продължи дъл­го. Специалистът критикува бившия си играч в ав­тобиографията си, както и в различни телевизи­онни предавания. Това принуди Давид да заведе де­ло срещу него, но съдът отсъди в полза на Жерар Улие. Иначе историята за българското участие в САЩ е повече от ясна, повтаряна е милион пъти. 

 

След загуба от Нигерия дойдоха победи на Гърция и Аржентина, успех над Мексико след дузпи, както и елиминиране на световния шампион Германия. Последва загуба от Италия на полуфиналите след рецитал на Роберто Баджо (1:2), както и пораже­ние от Швеция (0:4) в срещата за 3-ото място. Христо Стоичков спечели „Златната обувка" (за­едно с руснака Олег Саленко), както и „Златната топка", а Йордан Лечков стана най-известният плешив мъж в света.