Добър, лош - Ицо си е Ицо. И да е честит. За някои нерафиниран простак, за други – гений на футбола за всички времена.
Сещам се за една любима история. Трябваше да направим репортаж от родното му село Ясно поле, Пловдивско. Да отидем на място, да говорим с майка му, както и да снимаме голата селска поляна, от която всъщност тръгват първите стъпки към върха. Беше умилително да видиш една пуста нива, на която Стоичков като дете е бил първите си шутове, без да е знаел какво шеметно бъдеще ще го последва.
С колегата фотограф Светльо Кошутански паркираме служебната "Дачия" пред къщата на леля Пенка, която се слави с не по-малко лют нрав от него. Отделно предварително знаем, че ненавижда медии и никога не дава интервюта. НИ-КО-ГА.
Шумът от двигателя на колата в тая пустош я наостри като хищна голяма котка преди атака. Тя излезе пред портата, въоръжена с камък в едната ръка и прът в другата. За момент се зачудих кое ще удари – колата или нас. Напсува ни, каза ни бързо да се омитаме, преди да е разбила прозорците на клетата "Дачия". Визуално Стоичков е абсолютно копие на майка си, но в мъжки вариант.
Не знам защо, но не се отказах, излязох от колата и чисто човешки ѝ обясних, че не дошли да правим сензации, а да разкажем частица от детството му – такова, каквото наистина е било – бедно, без излишества, истинско. Идея нямам защо и как ѝ повлияха тия думи, но тя отпусна набръчканото си чело, спря с псувните и... ни покани вътре.
Извади една табла и шише ракия. Наля със замах за нея, мен и Светльо. Наряза и сланина. За 5 минути метна толкова лафове, че ми беше трудно да ги запомням и записвам. Накрая каза на Кошутански: „Стой и не мърдай! Да не си посмял да ме снимаш, преди да си сложа червилото и вълнения елек“. А Стоичков, той е просто една успешна леля Пенка в мъжко тяло.
Димана Дойчинова
