Елис Гури се оказа голям фен на родната шкембе чорба. "Казаха ми, че най-добре я правят в Перник", смело заяви познанията си световният шампион в класическата борба. Албанецът, който получи български паспорт, не обича да се пречка в кухнята. Единственото, което може да приготвя е бъркани яйца. Останалото оставя на приятелката си Климентина, с която са неразделни вече две години. Бургазлийката често го води в нейния роден дом и така града станал любим и на Гури. Къдравелката го гощава с всякакви манджи, но тя като морско чедо предпочита да похапва спагети с морски дарове. Любимата храна на Елис си остава пилешкото и телешкото филе, както и рибата. В родината си Гури набляга на местния специалитет от сушено месо - пастърма с боб. От чуждестранната кухня уважава турската и азерската. "Разнообразна е, а освен това предлага сладки изкушения", с вечната си усмивка изтъква шампионът.

Заедно със своя личен треньор Стоян Добрев Гури показа какво най-често стои на масата му сутрин. В поредицата "Закуска за шампиони" на "Пресклуб България" двамата седнаха пред таблите с бъркани яйца, сирене, мед, билков чай за наставника и чисто мляко за бореца. "Ние сме постоянно по лагери и храната е различна в зависимост в какъв период на подготовка сме. Избягваме мазнините и готвено. Важно е и какъв е готвачът. На базата ни в Тетевен той е перфектен и там кухнята е най-добрата", споделя Стоян Добрев. Големият ни специалист в класическата борба е фен на пиците и спагетите. В редките случаи, когато се застои у дома, го глезят с разкошни сарми в лозов лист. Добрев сам може да приготвя хубави салати и таратор. Хвали се, че е майстор на скарата и можеш да си оближеш пръстите с вратните му пържоли. По новогодишните празници голяма веселба паднала в Тетевен, където Добрев бил в компанията на спортисти. Късметът му от баницата е нова кола. Много любов пък е късметчето на Гури, който посрещнал Новата година в Албания. Под елхата го чакал и подарък - блуза.

Златният тандем вече мисли само за олимпиадата. Добрев признава, че най-трудно им е било в годините на очакване дали Гури ще получи разрешение да се бори за България. От Албания такова не дошло и се наложило да се избере другият път - две години без състезания. "Той пое риска да работи на тъмно. А можеше нещата да нямат добър край", откровено сподели треньорът.