Георги Андонов е юноша на “Ботев” (Пловдив). Роден е на 28 юни 1983 г. Висок е 180 см, тежи 78 кг. В “А” група се подвизава от сезон 2002/03. Тогава с фланелката на родния си клуб той записа 21 мача в елита. Година по-късно на него бе разчитано в 16 срещи, в които той отбеляза 3 гола. През сезон 2005/06 Андонов се разписа 4 пъти в 29 мача за Ботев.

Той бе забелязан от “Черно море” и подписа с отбора в началото на сезон 2006/07. През първия си сезон във Варна той вкара 1 гол, а игра в 22 срещи. Същият брой мачове записа и през сезон 2007/08 и вкара 2 попадения. През последвалата година Андонов игра през есента в “Черно море”, но тъй като не се разчиташе много на него бе преотстъпен на “Ботев” (Пловдив). Общо за сезона с двата отбора Андонов изигра 18 мача, като в 12 от тях започна като титуляр. Андонов помогна на “Ботев” да остане в елита като вкара две попадения за “канарчетата” – срещу “Сливен 2000″ (Сливен) и “Вихрен” (Сандански) в директния сблъсък за спасяване.



През лятото на 2008 г. Георги Андонов подписа договор за 1 година с “Берое”, който изтече на 30 юни 2009 г. Въпреки спечелената Купа на България и предстоящото участие в Лига Европа, Андонов реши да напусне “Берое” в посока “Черноморец” (Бургас). Причина за това стана нестабилната финансова ситуация. Последваха го още 7 от основните футболисти на отбора.



През сезона му в “Берое” Андонов стана голмайстор на тима с 11 попадения, феновете го избраха за най-добър играч на ноември, а в класацията за играч на есенния полсуезон той попадна на второ място зад национала Иво Иванов. 



През сезон 2009/2010 Андонов записа 14 мача в първенството и два за Купата на страната с екипа на “Черноморец” и 3 гола – срещу “Светкавица”, “Славия” и “Черно море”. През следващия сезон той записа 29 срещи за “Черноморец” в различните турнири и вкара 3 гола в първенството – при победата над “Левски” с 2:1, равенството с “Академик” 1:1 и равенството с “Пирин” 1:1. За Купата Андонов вкара два гола в мача със “Славия”, завършил 4:4.



Година и половина след като напусна “Берое” той се завърна под Аязмото.

Марио Филипов