Те запознаха свои колеги от медиите с изданието „Футболът в Търново. От зората до възраждането (1895-1957)“ в пресклуба на БТА в старата столица.
В книгата е описан период, за който досега се знаеше твърде малко, поясниха авторите. По думите им това не е справочник и хронологично подреждане на факти, а поредица от пъстри истории за перипетиите, през които е минал спортът и в частност футболът в Търново.
Книгата започва с разказ за швейцареца Алоис Бюнтер, който през 1895 г. като учител по физкултура в Търново полага основите на организирания спорт и създава първия футболен отбор в града, съответно трети в страната. Това е свързано и с първия кмет на града Георги Живков, чието име носи Спортното училище в старата столица. Като министър на просвещението той довежда в България швейцарски учители по физкултура, които са разпределени в България да развиват спорта, а Бюнтер е един от тях. Следва историята на Георги Станев, който през 1909 г. донася от Виена първата истинска кожена футболна топка. Той и неговият приятел Никола Чантов започват да събират младежи на една поляна на Картал баир, където им разясняват правилата на футболната игра и провеждат първите тренировки. Десетилетие по-късно в града е основан Младежки спортен клуб, а същата година е записана първата победа на младите търновци в междуградски мач, играл се в Габрово срещу местния тим.
През 1924 г. е създаден футболният клуб Етър, но не както беше известно досега на 24 април, а на 4 април, посочи Петров. Това е записано в три Устава, като в новия отбор се обединяват три тогавашни клуба. В книгата е публикувано копие от първото съобщение в пресата за създаването на тима и за членовете на ръководството му. Любопитен факт е, че футболен клуб Етър е имал цели 7 отбора, от които впоследствие са се избирали най-добрите играчи. Интересно е, че до 30-те години няма информация отборите да са имали специално назначени треньори, а футболистите са се обучавали помежду си, обясни Петров.
В книгата авторите пишат за тогавашните футболни звезди и за начините на финансиране на отбора. Публикуван е оригиналният устав на Етър от 1926 г. , който е утвърден от Министерството на вътрешните работи. Петров и Тодоров разказват за цветовете, които носят великотърновските отбори през годините, за силния военен тим „Бунар Хисар" и кварталните отбори „Търновска слава“, „Калоян“, „България“, „Звезда“, „Спарта“, които са се съревновавали помежду си. Не пропускат големия пробив на Етър през 1930 г. за Царската купа. Интересно откритие е и един магнетофонен запис, в който най-добрият приятел на писателя Емилиян Станев разказва за това как известният търновец също играел футбол. Сред първите непрофесионални футболисти бил и д-р Димитър Ценовски, който освен лекар е и родоначалник на културизма в града.
Според авторите книгата пресъздава не само историята на футбола и на Етър, а предлага един поглед към живота в старата столица от онова време, защото спортът и футболът винаги са били част от живота в едно населено място. Черно-бели са страниците на това издание, както са черно-бели и поместените 184 снимки и документи, по-голямата част от които неизвестни за широката общественост, посочват двамата журналисти. Непубликуваните досега разкази и факти, които за първи път стават публично достояние, хвърлят нова светлина върху славната стогодишна история на Етър. За да достигнат до тях, авторите са прелистили отново старите вестници от началото и средата на миналия век, издирили са наследниците на пионерите на футбола в старата столица, а те са отворили за тях старите семейни албуми и са се върнали към спомените си.
