Николета Лозанова се чувства като спасителка на Валери Божинов. "Когато окови тежат на две сърца, трето ги разбива. Къса веригите с гръм и трясък и освобождава една енергия", написа плеймейтката в блога си в "Под тепето" в отговор на обвиненията към нея и интервютата, които бившата любима на нападателя на Парма и майка на детето му Алисия даде за различни списания през последната седмица.
"Мислех да мълча. Кълна се. Но ми писна. Всеки ден чета интервюта, нови словоизлияния и тежки, драматични писма, отправени все към мен. И все по един и същ, явно световен въпрос - връзката ми. "Не се ли чувстваш виновна? Не мислиш ли, че един ден ще ти се върне?", това ме питат разни хора. А други говорят пред медиите, че трябва да се чувствам виновна и едва ли не, да си срежа вените от греха, който съм извършила.
"Не ми тежи грях на сърцето! Не се чувствам виновна! Няма от какво да се срамувам. И нямам намерение да се оправдавам пред когото й да било, тъй като се случи нещо съвсем естествено. Когато окови тежат на две сърца, трето ги разбива. Къса веригите с гръм и трясък и освобождава една енергия. Това е! Всъщност, не е станало кой знае какво. Това са нещата от живота. Днес си щастлив, обичаш някого, обичан си. Утре не. Човекът, който си обичал, отива при друг. Това се случва на всеки и по всяко време и не мога да разбера каква е толкова драмата. Замислете се, кой не е минавал по подобен път.
Всеки има своя си гледна точка, собствена си, пречупена през чувствата му истина, проектира я според емоциите си. Но всъщност, често истината е съвсем друга. И често човек си затваря очите за товая, което е видял. Премълчава го, гони го от съзнанието, не вярва, не приема. Чета напоследък някакви изказвания, в които един човек говори за нещо, което не е знаел. Само че не е така. Този човек знаеше какво се случва дълго време и бягаше от истината, за да създаде своя собствена такава. Нещо като защитна черупка. Не знам в момента дали някой се опитва да си прави PR от всичко, което се случва. Аз не приемам за нормално да се говори не за работата, за кариерата пред медиите, а за това кой бил виновен, кой къде е сбъркал, кой какво е знаел и кога го е научил. Не искам повече никой да ме занимава с тази тема. Нека хората гледат в себе си. И да се опитват да не повтарят грешките, които са направили. Може би така ще инвестираме енергията си в нещо градивно, а не в махленски разправии из сайтове, вестници и списания."
