След хитове като "Мале, мале", "Всички дрехи ми пречат" или "Мой си, дяволе" няма човек в България, който да не познава Иван Динев-Устата. Неговите дуети с фолк, поп и рап изпълнители превърнаха хип-хопа в популярен жанр. Без да парадира с атлетично тяло, Устата гостува с удоволствие в рубрика "Звезди по екип" на вестник "Стандарт".
Адаш фигурист
Дълги години най-добрият български фигурист се казваше Иван Динев, точно като мене. Той паркираше своето BMW тройка пред Зимния дворец и влизаше да тренира. А аз продавах пуканки. С това се издържах през 2000-2001 г. Само веднъж съм карал кънки, но друго си е с обувки, здраво стъпил на земята. Лошото при мене е, че много не съм спортувал. Хубавото е, че съм танцувал много. През 1992 г. станах национален шампион по брейк. Но после си счупих крака и вече не се хвърлям, както едно време.
Още не съм ръждясал
То се вижда и в клиповете ми. Добре, че не ме вкараха в "Денсинг cтарс". Победителят щеше да е ясен още в началото. Като дете прекарвах повечето си време на улицата. Преди или след училище ритахме, а не играехме "Контра страйк" на компютъра. Единствените школи в Стара Загора бяха по състезателни танци и по народни танци - в ансамбъл "Загорче". Аз избрах брейк. С приятели гледахме пиратски видеозаписи на "Брейк денс" - от I до III, и обменяхме опит. Наемахме си зала в читалище за 40 лева на вечер и си танцувахме. Беше много яко. Демонстрирахме какво сме научили в дискотеките. Телевизионният ми дебют беше на 16 г. (1992 г.) в сутрешния блок на БНТ. Водеше го Величко Скорчев. Тогава аз танцувах, а пееше Светлозар Христов (от "Файф старс"). Всеки ден тренирах. На сложна стъпка си изкривих крака
След половин час я пробвах отново и вече си счупих крака. От танците естествено преминах към хип-хопа и пеенето.
Футболистите
От футбол се интересувам само когато играе националният отбор. Не съм правил песен за футболистите, макар че те се борят за внимание предимно извън терена. Пиарът им е свързан със светски събития, любовници, марки облекла. Напоследък футболистите приличат повече на манекени. Заслужават наистина да ги резна в някой текст. Просто си го търсят сами.
Фигурата
Ако фитнесите се посещават само от хора като мен, ще фалират. Но имам много участия, на които се раздавам и изразходвам енергията си. Те са моят фитнес. Един познат се чудеше "Мале, как се потиш на сцената! Защо не отслабваш?" Ако нямах толкова много участия, сигурно щях да кача много килограми. Жена ми готви страхотно! Угажда ми. Нямам нищо общо с вегетарианството. Обичам месото. Любими са ми пилешко със сос рокфор или със сметанов сос. Обичам и деликатеси, но не морски, а свински и телешки.
В розовия костюм
Когато изляза на сцената, не можеш да ме сбъркаш със случайно попаднал там човек от публиката. Обичам да рискувам с облеклото. Избирам ефектно-кичозни тоалети. Дори ги превръщам в модерни. Наскоро ме посрещнаха с думите: "Моля ти се, кажи, че си дошъл с розовия костюм?" А розовия и жълтия ги пенсионирах отдавна. Нестандартните цветове, кожите, бомбетата и другите аксесоари се превърнаха в моя запазена марка. Облеклата ми се изработват в завода на "Агресия". Имат ми мерките и шият, без да идвам на проба. Другите ефектни тоалети са от "Дизел 55". Обувките си купувам в чужбина или ми ги правят по поръчка у нас. Имам чепици от крокодилска кожа, брокат, лачени, светещи като дискотопка, розови, бели, зелени...
Горещите момичета сами идват при мен
В началото за клиповете си канех познати или приятелки. Не работя с момичета от модните агенции, защото държа да имат излъчване, да не приемат това като работа, а като удоволствие и забавление. Може би затова момичетата в клиповете ми са толкова красиви. Вече идват и съвсем непознати и искат да се снимат с мен. Вероятно защото работя с много добри режисьори и техника. Бюджетът е голям, но той отива зад камерата. А на момичетата гарантирам, че ще изглеждат изключително красиви. Но отношенията ни са дотук. Не спя с тях. Свършвам си работата и се прибирам при жена ми. Ето защо тя не ме ревнува.
Адаш фигурист
Дълги години най-добрият български фигурист се казваше Иван Динев, точно като мене. Той паркираше своето BMW тройка пред Зимния дворец и влизаше да тренира. А аз продавах пуканки. С това се издържах през 2000-2001 г. Само веднъж съм карал кънки, но друго си е с обувки, здраво стъпил на земята. Лошото при мене е, че много не съм спортувал. Хубавото е, че съм танцувал много. През 1992 г. станах национален шампион по брейк. Но после си счупих крака и вече не се хвърлям, както едно време.
Още не съм ръждясал
То се вижда и в клиповете ми. Добре, че не ме вкараха в "Денсинг cтарс". Победителят щеше да е ясен още в началото. Като дете прекарвах повечето си време на улицата. Преди или след училище ритахме, а не играехме "Контра страйк" на компютъра. Единствените школи в Стара Загора бяха по състезателни танци и по народни танци - в ансамбъл "Загорче". Аз избрах брейк. С приятели гледахме пиратски видеозаписи на "Брейк денс" - от I до III, и обменяхме опит. Наемахме си зала в читалище за 40 лева на вечер и си танцувахме. Беше много яко. Демонстрирахме какво сме научили в дискотеките. Телевизионният ми дебют беше на 16 г. (1992 г.) в сутрешния блок на БНТ. Водеше го Величко Скорчев. Тогава аз танцувах, а пееше Светлозар Христов (от "Файф старс"). Всеки ден тренирах. На сложна стъпка си изкривих крака
След половин час я пробвах отново и вече си счупих крака. От танците естествено преминах към хип-хопа и пеенето.
Футболистите
От футбол се интересувам само когато играе националният отбор. Не съм правил песен за футболистите, макар че те се борят за внимание предимно извън терена. Пиарът им е свързан със светски събития, любовници, марки облекла. Напоследък футболистите приличат повече на манекени. Заслужават наистина да ги резна в някой текст. Просто си го търсят сами.
Фигурата
Ако фитнесите се посещават само от хора като мен, ще фалират. Но имам много участия, на които се раздавам и изразходвам енергията си. Те са моят фитнес. Един познат се чудеше "Мале, как се потиш на сцената! Защо не отслабваш?" Ако нямах толкова много участия, сигурно щях да кача много килограми. Жена ми готви страхотно! Угажда ми. Нямам нищо общо с вегетарианството. Обичам месото. Любими са ми пилешко със сос рокфор или със сметанов сос. Обичам и деликатеси, но не морски, а свински и телешки.
В розовия костюм
Когато изляза на сцената, не можеш да ме сбъркаш със случайно попаднал там човек от публиката. Обичам да рискувам с облеклото. Избирам ефектно-кичозни тоалети. Дори ги превръщам в модерни. Наскоро ме посрещнаха с думите: "Моля ти се, кажи, че си дошъл с розовия костюм?" А розовия и жълтия ги пенсионирах отдавна. Нестандартните цветове, кожите, бомбетата и другите аксесоари се превърнаха в моя запазена марка. Облеклата ми се изработват в завода на "Агресия". Имат ми мерките и шият, без да идвам на проба. Другите ефектни тоалети са от "Дизел 55". Обувките си купувам в чужбина или ми ги правят по поръчка у нас. Имам чепици от крокодилска кожа, брокат, лачени, светещи като дискотопка, розови, бели, зелени...
Горещите момичета сами идват при мен
В началото за клиповете си канех познати или приятелки. Не работя с момичета от модните агенции, защото държа да имат излъчване, да не приемат това като работа, а като удоволствие и забавление. Може би затова момичетата в клиповете ми са толкова красиви. Вече идват и съвсем непознати и искат да се снимат с мен. Вероятно защото работя с много добри режисьори и техника. Бюджетът е голям, но той отива зад камерата. А на момичетата гарантирам, че ще изглеждат изключително красиви. Но отношенията ни са дотук. Не спя с тях. Свършвам си работата и се прибирам при жена ми. Ето защо тя не ме ревнува.
