Ако си спомняте Сене­гал на Световното първе­нство през 2002 г. в Южна Корея и Япония, тогава в съзнанието ви ще изникне и Алиу Сисе. Тогава африканците победиха шампи­оните от Франция в пър­вия си двубой, а след това достигнаха на четвъ­ртфиналите, а Сисе беше важна част и капитан на този тим.

Сега като наставник на Сенегал той успя да доне­се същата енергия и жиз­неност на отбора. Даже гарантира, че съставът му в Русия е много по-доб­ре тактически подгот­вен и дисциплиниран. Лъ­вовете от Теранга накараха целия континент да се гордее с великолепния триумф над високо оцене­ната Полша миналия вторник. Но не става въп­рос само за победата, а най-вече за интелигент­ния начин, по който те тактически контролира­ха срещата.

Общо мнение е, че не­доброто представяне на африканските държави на световни първенства се дължи на склонността им да се поддават на емоци­ите си и заради това в процес на мачовете, по­ради липса на фокус, неща­та се разпадат. Но не и Сенегал - те бяха дисцип­линирани, компактни и не позволиха на дружината да играе между линиите. Въпреки че Полша владе­еше топката, не успя да направи нищо именно за­ради добрата организа­ция на африканците. И най-важното, когато Се­негал отнемаше топка­та, неизменно поставяше опонента под натиск с атлетичността, темпо­то и силата си. Може би някои ще кажат, че Лъво­вете от Теранга спечели­ха с късмет, но всеки, кой­то гледа футбол, знае, че ти сам трябва да заслу­жиш късмета си. Това е спорт, който възнаграж­дава упоритата работа.

За Сисе това беше огро­мен личен триумф. Но съ­що толкова важно беше и символичното послание, което изпрати 42-годишният наставник. Той е най-младият и единстве­ният чернокож селекцио­нер сред 32-мата в Русия. Потвърди качествената, проницателна и всестран­на игра, която налага но­вото поколение тъмноко­жи треньори, и доказа, че расата няма значение. Той е амбициран да повтори успеха, който постигна

като футболист през 2002-ра и сега, вече начело на своята страна, ще опи­та да направи голяма крачка към 1/8-финалите срещу Япония. Любопит­ното е, че африканците нямат загуба в трите си мача срещу самураите - 2 победи и 1 равенство. Но пък спечелиха само 1 от най-скорошните си 7 дву­боя срещу азиатски тимо­ве - 3 хикса и 3 поражения.

Азиатците пък преди победата във вторник в Саранск над десетима от Колумбия бяха фаворити за последното място в групата. Но трите точ­ки, които спечелиха, пов­дигнаха настроението в лагера и сега са по-мотивирани от всякога да продължат напред.

"Това, че победихме, не променя начина, по който виждаме нещата. Един­ственото, което трябва да ни интересува, е след­ващият двубой и е много рано да мислим за 1/8-фи­налите", каза 27-годишни-ят Харагучи, който преди по-малко от месец се присъедини към Хановер.

За отбора, който има­ше по-малко от два месеца да се подготви за тур­нира с новия селекционер Акира Нишино, защитата е приоритет, но мачът срещу Колумбия показа, че вече и нападението за­почва да придобива фор­ма. "Разбира се, трябваше да започнем с отбраната, защото това е основата, но нашата способност да атакуваме и да реагираме на различни ситуации се увеличава все повече”, сподели Нишино. Дали си­ните самураи ще успеят да сътворят сензация и да направят пробив, по­добен на този на Южна Корея от 2002-ра, не зна­ем, но със сигурност вър­вят в правилна посока.

Важно е да отбележим, че двете нации получиха похвали не само за предс­тавянето си в първите си срещи. Техните фенове намериха време да почис­тят боклука около тях след края на мачовете им съответно в Саранск и Москва, което получи го­лям отзвук в световните медии.