Добър ден,

Изчаквах да минат коледните празници, за да напиша с тъга в сърцето, че след цели 5 години и още толкова в различни периоди от моята кариера в “Пирин” е време да си кажем “чао”. 5 години изпълнени с емоции, с възходи и падения, много лишения, много компромиси и всичко в името на един от символите на моя роден град - Пирин Благоевград, отборът дал път на моята кариера.

Знам какво означава Пирин както за мен, така и за много хора и аз съм се стремял да оправдавам очакванията. Не винаги съм успявал, но не съжалявам за нищо, защото това което е зависело от мен съм го правел на 100%.

Правил съм го навсякъде, ще продължа и да го правя.

Нещото, за което ме боли обаче е уважението!

За мен уважение е, когато даден футболист напуска, клуба да благодари на играчите и да им пожелае успех. Така се прави навсякъде, но явно може би ние, напускащите, не го заслужаваме.

Въпреки че всеки един от нас е правил компромиси по молба на собственици и ръководители с идеята клуба да съществува. Последните мачове ги изиграхме от любов и чест към клуба.

Дори миналата година лично аз и Станислав Костов дадохме идеята отбора да застанем зад собственика на клуба Георги Спасов с декларация, когато имаше напрежение.

А, когато имаше напрежение върху футболистите последните месеци с лоши резултати, съмнения за уредени мачове и т.н, ръководството беше помолено да ни защити и не го направиха. Дори бяхме готови да застанем на детектор на лъжата.

Но както се е изказал един човек от Клуба пред фенове - “мрънкачите ги няма вече”.

За тях “мрънкачи” явно са тези, които си търсят заработеното и то с месеци назад. Тези, които искат нормални условия за работа и тези, на които им е обещавано нещо, пък не се е спазвало.

Ами извинете, но аз не съм “мрънкач”, а човек с достойнство!

Бил съм капитан на отбора и съм защитавал както моя, така и интереса на съотборниците си.