Кметът на Враца Калин Каменов се обърна към местните футболни фенове. Градоначалникът акцентира върху слабата посещаемост за първото домакинство в efbet лига през пролетта, когато едва 190 привърженици са подкрепили Ботев срещу Добруджа при нулевото равенство.

“Искаме ли във Враца да имаме футбол в "елита"? 

Последният домакински мач срещу Добруджа събра 190 души. Сто и деветдесет. Това не е просто лоша статистика. Това е тревожен сигнал. Ако един клуб се издържаше само от билети – при такива числа отдавна щеше да е история. Но Ботев Враца не е просто клуб. Той е идентичност. Той е кауза. Той е огледало на града. 

Истината, която трябва да си кажем, е, че подкрепата във Facebook не вкарва голове. Коментарите пред телевизора не дават сили в 90-ата минута. Критиката към футболистите и треньора от трибуните не изгражда млади футболисти. 

Особено тревожно е, че много деца от школата, техните родители и част от треньорите също не идват на мачовете на представителния отбор. 

Малкото фенове на стадиона често са по-критични, отколкото подкрепящи. 

Обидите към младите и неопитни футболисти – и още по-недопустимо – към цветнокожите играчи, рушат не само отбора, а ценностите ни като общност. Това не е лицето на Враца. 

И не трябва да бъде. 

Футболът е общност, не трибуна за гняв, простотия и комплексарщина. 

Когато едно дете от школата излезе на терена, то трябва да чуе: „Ние сме с теб.“ 

А не: „Не ставаш." или "Къде го намерихте тоя". 

Когато един млад играч греши, той има нужда от подкрепа. 

Когато чужденец избере да носи фланелката на Ботев, той трябва да усеща уважение, не омраза. 

Големите отбори не се правят само с пари. 

Те се правят с публика. С енергия. С принадлежност. 

Реалността е проста: 

Ако на стадиона на домакински мач няма поне 5000 души, ако местният бизнес не усеща обществена енергия, ако градът не стои зад отбора си - тогава съществуването му се обезсмисля. 

Не защото няма талант. 

А защото няма гръб и вяра в общността. Време е за решение! Въпросът не е дали отборът заслужава подкрепа. 

Въпросът е: 

Заслужава ли Враца да има професионален футбол? 

Ако отговорът е „да“, 

тогава мястото ни е на стадиона. 

Не заради класирането. 

Не заради резултата. 

А заради децата, заради града, заради бъдещето. 

Нашият избор 

Нека покажем, че: 

Враца уважава труда. 

Враца подкрепя своите. 

Враца не дели хората по цвят. 

Враца вярва в младите. 

Нека следващият мач не бъде за 190 души. 

Нека бъде за 1900. 

После за 5000. 

Ако не подкрепяте, то тогава няма смисъл и по-добре да имаме само школа. 

Както е казал великият Бил Шенкли - "Ако не ни подкрепяте, когато губим, не ни подкрепяйте и когато печелим!"”.