През 2005 г. ЦСКА се изправи срещу Ливърпул в мач от третия квалификационен кръг на Шампионската лига. "Червените" губят с 1:3 у дома, а след това постигат сензационна победа с 1:0 в Англия. Автор на попадението в София е завърналият се след контузия Велизар Димитров. Един най-добрите спортни лекари у нас Ивайло Якимов към онзи момента се грижи за "армейците". Във фесбук Ивайло, който в момента е част от екипа на Лудогорец, разказва от първо лице как Велизар не само се е възстановил изключително бързо от травмата, но и как се е върнал по-силен. 

 

МЕДИЦИНСКАТА ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГОЛ ВЪВ ВРАТАТА НА ЛИВЪРПУЛ

На днешния ден преди точно 20 г. с отбора на ЦСКА се изправихме в квалификация за ШЛ срещу действащия Европейски шампион Ливърпул. Беше като подарък за отбора, извоювал юбилейната 30-та титла за Клуба. Мнозина помнят резултата от мача – 1:3. Но не за това пиша…

Титуляр в мача започна Велизар Димитров, 5 месеца и 20 дни след операция на предна кръстна връзка на коляно. И именно за тази медицинска история ще разкажа…

Операцията беше направена в Германия от д-р Иван Василев. След ранния възстановителен период в клиниката, поех по-нататъшното възстановяване – около 45 дни след операцията.

Като всеки футболист и Вили питаше кога ще започне с топка и се мръщеше пред тренажорите.

Полека осъзна, че пътят му отново до футбола е постлан от монотонна скучна работа, но аз бях „захапал“ здраво! Трябваше му емоционален и мотивационен спусък, за да гръмне барутът в него и за натискането на спусъка помагаха всички от отбора.

Постепенно нещата започнаха да се случват с удивителна ефективност! Вили имаше генетично много стабилна мускулатура, реагираща перфектно на натоварванията. Отдаде се на „сухата“ работа. , натискан нежно, понякога и не много нежно от мен. 

Убедих го, че си струва и че ще има полза, ако освен работата за краката, започне да тренира и за горна част, което той просто мразеше! Така и така изкарвахме часове в силовата зала. Пък и някак си не му отиваше доктора да вдига повече от него на лежанка, за кофички няма да споменавам, ха, ха…

Често спяхме в бунгалата на Панчарево, за да сме готови на следващия ден рано сутринта за поредната медицинска тренировка.

Виждайки резултатите всяка седмица, Вили стана педантично стриктен и отдаден на възстановяването.

Полека дойде времето за бягане на терен. Той извървя пътя от бягане със скорост „майка бута количка“ до кросовете по близката мотописта – постепенно и до спринтовете.

Треньорите на отбора - Проф. Марин Гъдев, Ангел Червенков и покойният Миодраг Йешич – мир на праха му, тайно и с усмивка често наблюдаваха какво прави Вили. Така ги бях помолил и ги държах в течение за възстановяването.

Тялото на Велизар беше вече друго, имаше мощ и скорост, каквато нямаше преди травмата! Сменихме номера на тениската с по-голям – старият размер беше тесен за раменете му! Той тренираше мотивиран и нахъсан, усещаше, че ще се завърне не само възстановен, на и по-силен и по-бърз! Вече работеше сам силовите си упражнения и аз му имах най-голямото доверие на света!

С много пот и страдания Вили навлезе в петия месец на възстановяването. Реално беше вече възстановен, но аз не му го казвах.

Оставаше практически да бъде въведен в обичаен футболен режим. По програмата, по която работя, това става след като футболистът направи индивидуално и отделно от отборните занимания абсолютно всички бегови и футболни движения. За по-добър психологически ефект често организирах групови занимания с топка за Вили заедно с по-леко травмирани момчета от отбора или юноши.

Вече се знаеше, че ще играем срещу Ливърпул и Вили ми споделяше колко го е яд, че ще пропусне мачовете. Аз някак отклонявах темата с философски отговори.

Той вече беше минал по няколко пъти тестови упражнения или почти цели тестови занимания и виждах, че е готов. Треньорите тайно от него бяха видели тренировките му , в които той прави без проблем „мъртва топка“, шпагати, спринтове с рязка смяна на посоките, подскочни серии, шутирания от движение с максимална сила, единоборства с опонент.

Дойде седмицата на първия мач с Ливърпул. Естествено всички бяхме „на пръсти“ и с искрящи очи! Велизар направи две или три отборни занимания, които бяха леки и с тактическа насоченост. Два дни преди мача Йешич ме извика на разговор. Въпросът му беше дали смятам, че Велизар може да играе? Отговорих, че формално по критерий „срок след операцията“ , все още е рано, но по всички останали критерии гарантирам, че може! Йешич ми каза – „Не казвай на никой, Велизар ще започне мача!“.

Така и стана. Вили беше в групата за мача и всички, включително и той смятаха, че това е чисто психологически ход към него, но и към отбора. Но когато на разбора преди мача Йешич обяви стартовите 11 с Велизар Димитров, всички онемяха!

В този момент Велизар премина и последния тест за това дали е възстановен. Видях онази походка на гладиатор, които той излъчваше обичайно преди мач, с поглед на хищник! Без грам притеснение !

Имахме няколко минути насаме преди мача. Дадох му най-позитивната енергия на света, казах му няколко „наши“ фрази и когато той вкара гола във вратата на Ливърпул само ние двамата знаехме какво стои зад това!

Така и до ден днешен!

Вили не само се завърна отново на терена с гръм и трясък. Той вече имаше друго мислене и друг подход към футбола! 

И извлече максимална полза от бедата, в която беше изпаднал!

Накрая няколко думи за всички, които работят тази материя в спортната рехабилитация - това възстановяване е перфектното съчетание от диагноза и операция, последвани от работа върху отличен генетичен терен и психологически профил на пациента, съчетани с премерената периодизация на натоварванията. Срокът на възстановяване – 5 месеца и 20 дни, е изключение, което потвърждава условния срок за рехабилитация на Предна кръстна връзка на коляно от преди 20 години – 6 месеца. А днес, когато оперативната техника е по-развита, но пък бизнес-условията, храненето и генетичния терен като цяло са променени – указанията са за поне 8 месеца възстановяване. Кое е правилното? Опитайте! Аз знам….и мога…