Старши треньорът на баскетболния „Сливен” Събин Маринов потвърди за sliven-sport.com, че баскетболния тим при мъжете не съществува, и че той е на борсата. В момента на разговора го намерихме в залата, защото е поел ангажимент към група деца и юноши да работи с тях безвъзмездно и на добра воля. Специалистът, който вече 40 години, като състезател и като треньор е отдал живота си на баскетбола, не е оптимист за спасяването на един от най-старите клубове в града.

„Факт е, че мъжкият тим не съществува. Останахме с дългове към фирми, които ни помагаха. Сега се занимавам с юноши старша възраст и други подрастващи групи, които са заявили желание да са при мен”, поясни още Събин Маринов. Той добави, че експертът по спорт към Община Сливен е запознат с проблемите на БК Сливен.

„Петър Русев много добре е запознат с този въпрос, както и защо децата искат да тренират при мен. Родителите ме потърсиха и аз не мога да не тренирам тези децата, защото смятам, че трябва да се работи за баскетбола в Сливен”.

Маринов загатна и за това, че в града се създава нов клуб по баскетбол от треньор, който той е поканил преди година да работи при тях в БК Сливен. „Говори се, че се създава трети клуб в града. Не го разбирам баскетбола по този начин.Мисля, че трябва да има обединение и да се работи заедно” и допълни: „Друг проблем е, че съм уволнен и съм на борсата, не ни допускаха до залата да тренираме. Сега съм в залата с едно писмо,според което пазя децата да не се ударят. Същевременно тези деца трябва да играят, за да ги вкарваме в първенството. Ние не сме получавали заплати от декември, миналата година. Единственото, което мога аз да направя за спасението на клуба е да стоя в залата, за да тренират, да играят и докато съм на борсата без никакви средства да се опитам да ги заведа на състезание. Ако има такава възможност ще го направя в името на баскетбола и клуба”.

Треньорът с болка с спомни за времето, когато баскетболът е бил номер едно като спорт за града. „Отдал съм целия си живот на клуба . В него играх до 46-годишна възраст. Имам едно прекъсване от 6 години, когато бях състезател в БК „Академик”, а през всички останали години съм в този клуб. И винаги съм играл, за да го има този спорт и клуб. И като треньор и като състезател все това съм се опитвал да направя.От 1969 година съм започнал да се занимавам с баскетбол и все в Сливен е било, с прекъсването от 6 години”.

Маринов вижда грешка в това, че клубът няма силна юношеска школа, но смята, че не е политика на треньора, а на ръководството на клуба

„Грешка е, че не сме изградили силна юношеска школа, на която да разчитаме, но като треньор не е моя работа. Има ръководство, което да направи организацията и да взема решенията. Грешка е, че се обръщаше внимание повече на мъжкия тим за съществуването, а за другите групи , каквото остане. По собствено желание още докато бях състезател, направих отбор от юноши, които по-късно играха и при мъжете. Не съм получавал пари затова”.

„Не съм срещнал съмишленици, които биха променили политиката в клуба. Никога не съм присъствал на среща за обединяване или организация в баскетбола. Ако кажат, ти не си вършиш работата, аз си отивам. Не се посочват и конкретните задачи. Колко деца има за баскетбол в Сливен, че ще ги разделяме в няколко клуба”, добави още Събин Маринов.

По повод създаването на трети клуб по баскетбол в Сливен, треньорът каза: „Не зная как са нещата. Нашият до вчера колега Ангел Стефанов си организира клуба. Има и помощници”.

„Какво ще се направи в клуба, трябва своевременно да се реши. Преди време имаше и много футболни клубове, сега е само един и има резултат. Би трябвало да се обединяваме, а не да се разединяваме”.

Като още един проблем за подготовката на състезателите, Маринов посочи залата, която е една за три клуба, а работното й време е като за чиновници.

„Проблем е използването от три клуба на една спортна зала. Според мен в залата не трябва да има работно време като за чиновник – от 8.00 до 17.00 часа. Повечето ни групи са на тренировки следобед, а няма как да разделим времето от 14. 00 часа до 19. 00 часа”.

„Не виждам как може да се спаси клуба , ако не се изчисти от дълговете. Сега стоя в залата единствено с морален ангажимент към тези деца и юноши, за да ги изкарам през годината. В момента си търся друга работа , която да ми позволява вечер да идвам на тренировки, след 19.30 часа или в събота или неделя. Не виждам как може да стане, след като залата се заключва по това време . Ако това не може да стане, отивам да работя някъде и ще се откажа от баскетбола. В същото време съм поел ангажимент към група , в която има талантливи деца. При нас е и едно от най-добрите момчета за възрастта си, което миналата година стана шампион, но игра за друг отбор”.