С включването на Петър Божилов в Южния Методистки университет в Далас можем вече да говорим за българска плувна връзка, след като преди това трайни следи остави Нина Рангелова, а после част от отбора на „Мустангите“ стана и Стефан Попов. Многократният държавен и балкански шампион в средните и дълги кроулови дисциплини следва с пълна стипендия. Към състезателя на Борис Божилов и Инвиктус (Плевен) имаше интерес от още пет висши учебни заведения в САЩ.
За базата и програмата
Университетът разполага с чисто нов, модерен 50-метров басейн. Басейн, който в България се съмнявам да има скоро. Методиката е сходна с тази, на която съм свикнал и с която съм постигнал всичко до момента. Като добавим конкурентната среда, в която ще тренирам и всички останали неща като възстановяване, витамини, масажи и т. н. Все неща, от които съм се лишавал през годините. Смятам, че ще се получат много добри резултати в басейна. Сега като си припомня, че в София няма басейн, на който да се провеждат нормални тренировки, ми става смешно и тъжно. Тук разполагаме с два басейна. Единият е чисто нов, на 1 година - последно поколение басейн с 18 коридора само за нас - 24 човека отбор. Другият е на 50 метра от общежитието ми - 25-метров. Има треньори, има състезатели, има съоръжения и ресурси. С две думи - системата работи.
За разликите в системите
Усещам голямата разлика в отборния дух, сравнен с този в националния отбор на България. Тук си помагаме, уважаваме се. Различна е ценностната им система. Провеждам по-качествена подготовка. Няма го притеснението къде, как, кога. Всичко е на едно място. И най-важното - ако имам проблем, независимо какъв, зад нас (плувният отбор) стои екип от 5-6 души, с неограничен ресурс, готов да съдейства. За съжаление този семестър не ми е разрешено да се състезавам. Тази ситуация се получи поради трансферирането на часове от стария ми университет - ЮЗУ “Неофит Рилски” към сегашния ми. Липсваха ми няколко ключови часа. За момента само тренирам, в очакване на новия сезон. Относно големите състезания, както знаете, родната ни федерация определи нормативи за световното на голям басейн тази година да се покриват само през интервал от 20-тина дена през месец април. В моя случай този времеви интервал е непосилен и сметките приключват до тук...
За конкуренцията
Веднъж Красимир Захов (президент на ПК Спринт (София), трикратен световен шампион за ветерани, напълно запознат с американската плувна система, бидейки мениджър на плувен комплекс в САЩ в продължение на години – б. а.) ми каза: “Когато тренираш с по-добри, един ден и ти ставаш добър колкото тях”. В моя случай - момчетата са специалисти в обръщанията. Искам, не искам старая се да ги правя по-качествено и с повече усилия. Имам забележки относно работата в залата. Фитнесът е профилиран за американски футбол, ха-ха. За щастие, ще имаме нов треньор в залата от септември. Работил е с плувци. Нямам кола за момента, тъй че всеки ден работя за крака с колелото.
За отборния дух
Давам 6+ за отборен дух. Не знам дали се дължи на факта, че попаднах където ми е мястото, или така е във всички университети, но отборният дух е на ниво. Благодарен съм, че момчетата ме приеха бързо в отбора. Всички са пичове, разбираме се перфектно. Главният треньор е с доказан опит. Задава методиката, по която тренираме, докато помощникът му мери и обяснява. Точно с него се работи специализирано за техника. Работи се на доста по-малък режим от този, на който съм свикнал. Тренировките са насочени за спринтьори, дори в стаерската група работим много за скорост. Ще видим дали тази тактика ще ми се отрази добре на първото състезание.
За академичната част
За да мога да се състезавам септември, в момента взимам максималния разрешен брой часове - 18 кредит часа. Осем предмета уча. Много тежко се очерта. До края на 2019-а трябва да съм най-малко 5+ средна оценка, за да ме приемат в „Бизнес факултета“, който е много престижен. Колкото и плашещо да звучи нямам един свободен час през цялата седмица. Хеви метълът също е от ключово значение за психическото ми състояние тук.
За нашите в САЩ
След разговора ни с Антъни, стигнах до извода, че университета му има много повече ресурси за възстановяване. Предполагам, това се дължи на безумно скъпите стипендии тук. 90% от бюджета отива за покриване на стипендиите. Просто разсъждавам, не съм сигурен. С Братанов се засякохме също. Имахме двустранна среща с тях през януари, за съжаление аз само гледах.
За българската следа в Тексас
Все още се говори за Нина Рангелова и Стефан Попов, който завърши наскоро, по-голямата част от състезатели са му все още съотборници. Голямо успокоение за мен е, че е в града. Има много опит. Преживял е същото, което аз преживявам в момента. Помага ми много. Винаги, когато имам въпроси, свързани с американската система, се обръщам и към Нина. Бих посъветвал плувците, които искат да тръгнат по нашия път, че си заслужава. Колебаех се преди 2-3 години, но това да си на пълна стипендия в САЩ, е най-хубавото. Чак сега го осъзнах. При това човек се изгражда като личност, когато е на 10 хиляди километра от близките си.
