Вдигането на тежести е носил през годините на българския спорт две неща, и от двете по много.

Световна слава и скандали.

Така е било, а някои искат и така да бъде, поне що се отнася до скандалите.

Защото не е тайна, че в този така обичан български спорт от много години има разделение. И това спомогна след няколко големи скандала за употреба на допинг да се стигне до най-лошото – заличаване на цяла федерация и задраскване от „Алеята на славата” на много големи шампиони.

И точно, когато след много усилия на държавата, функционерите, треньорите и състезателите започнаха да дават резултат и щангите се върнаха на правилната писта, пак тръгна ново противопоставяне. Едни хора скачат на други хора. С обвинения, банално известни на интересуващите се от спорт у нас – за клубове-фантоми, за неправомерно изразходване на средства и т.н. и т.н. Нищо, че в момента върви прелицензиране по новия Закон за спорта. Или може би точно затова – защото според него лицензите са безсрочни. И в момента залогът за тези, които мътят водата е „всичко или нищо”...

Какво е разпределението на силите в двата лагера? От една страна е сегашното, легитимно избрано ръководство на Българската федерация по вдигане на тежести начело с Неделчо Колев. Срещу тях застават ръководилите старата федерация Антон Коджабашев и Антон Николов. Двамата „колеха и бесеха” в този спорт от 2000 до 2011 година. На страната на Коджабашев и Николов застават треньорите Кристиана Колева, Пламен Аспарухов, Здравко Стоичков и Диян Дейков. Кои всъщност са тези хора, които сега пледират за справедливост, морал, честност и т.н.

Антон Коджабашев остава в историята като президентът, по чието време е отнет лиценза на федерацията.

Това се случва на 30 декември 2009 година с решение на тогавашния министър Свилен Нейков.

Той отказва подновяване на лиценза по три основни причини - пропуснат срок, скандал с допинг и стари задължения.

Към това трябва да се добавят и други „по-дребни” нарушения като неприет бюджет и липса на провеждане на общо събрание на федерацията за срок от 2 години.

Сумата, която към този момент организацията на Коджабашев дължи на държавата е седемцифрена - 1 264 421 лева и тя се образува след пет влезли в сила съдебни решения. От тогава до ден днешен в хазната не е постъпила и стотинка, а и едва ли някога ще влезе...Но това не прави особено впечатление на „борещия се за справедливост” сега Антон Коджабашев...

Големият скандал с допинга също е по негово време. Там е замесен и съратникът му в сегашния „комитет” Пламен Аспарухов. За забравилите ще припомним – на 19 юни 2008 година при внезапна проверка на международната федерация бяха хванати 11 национали с анаболни стероиди. По тази причина, логично бяхме изхвърлени от Олимпиадата в Пекин. А треньор на националите бе.....Пламен Аспарухов, разбира се.

Пак в „мандата” на Коджабашев пострадахме на още две Олимпиади. През 2000 година в Сидни загубихме цели три медала, заради скандала с ороцетама. Изабела Рифатова, Иван Иванов и Севдалин Минчев върнаха отличията си, а отборът ни бе спрян от участие. И само намесата на покойния проф. Иван Славков (по това време член на МОК) даде възможност да бъде възстановен само Цагаев, който взе сребро. И всичко това се случи, когато България имаше две влиятелни фигури на международната сцена - члена на борда на световната федерация Нораир Нурикян и вицепрезидент на европейската Антон Коджабашев.

На Олимпиадата в Атина през 2004-а пък, България отиде с осакатен състав, след като на Световното първенство във Ванкувър бе доказано, че пробите на Гълъбин Боевски, Златан Ванев и Георги Марков са от един и същ източник.

И въпреки тези огромни скандали държавата се намеси, подаде ръка и нещата в родните щанги отново потръгнаха. След като бе платена глобата за положителните допинг проби, нашите състезатели отново се завърнаха на световния и европейски подиум.

Фактите са красноречиви – вдигането на тежести отново е спорт номер 1 по спечелени медали за 2019 година при мъжете и жените. Националите ни имат 12 отличия от световни и европейски първенства, с което изпреварват борбата (8) и художествената гимнастика (4). Щангистите ни имат реални шансове за медали на най-големия световен форум догодина – Олимпиадата в Токио.

И на този фон изниква въпросът кому е нужно да има нови войни във вдигането на тежести? Може би отговорът на този въпрос се крие донякъде и в психологията на повечето ни представители в този спорт. Те от години влизат в постоянни скандали, дрязги и разправии. От което всъщност губи „детето им” – българските щанги...