„През 2010 г. загубих от Юрген Мелцер на четвъртфиналите на „Ролан Гарос“. След края на мача се разплаках. Исках да напусна тениса, пред очите ми беше черно. Виждах само в черно. Претърпях трансформация, защото след тази загуба успях да се освободя. Бях спечелил Australian Open 2008, бях №3 в света, но не бях щастлив. Знаех, че мога да постигна повече, но бях загубил най-важните ми двубои срещу Роджър Федерер и Рафаел Надал (до поражението от Мелцер, Джокович е с показатели 1-4 победи срещу Роджър Федерер и 0-4 срещу Рафаел Надал в турнирите от Шлема). В този момент успях да се освободя от напрежението и започнах да играя по-агресивно. Това беше повратен момент в кариерата ми“, коментира Джокович.

 

10 години по-късно Джокович има на сметката си 17 титли от Големия шлем и е единственият, който е печелил всеки един от Мастърс 1000 турнирите. През 2019 г. белградчанинът спечели един от най-епичните финали на Уимбълдън в историята, отразявайки 5 мачбола срещу Роджър Федерер.

 

„Това беше един от най-красивите двубои, в които съм участвал. Другият такъв беше финалът на Australian Open 2012 срещу Рафа. Това са неописуеми срещи, в тях имаше всичко. От техническа гледна точка, качеството в играта на Федерер беше на топ ниво от първата до последната точка. Статистиката ясно го показва. Аз се справих добре във важните точки. Не пропуснах нито една топка и в трите тайбрека – нещо, което ми се случи за първи път в кариерата. Такива двубои се случват веднъж или два пъти в кариерата ти и съм щастлив, че имах за суперник Роджър на престижна арена като централния корт на Уимбълдън“, разказва 32-годишният сърбин.