Злощастната загуба с 0:1 от Бетис след куп пропилени възможности затвърди тенденцията, че за първи път от 10 години насам Лудогорец няма изявен голаджия. След първата си кампания в елита, когато в ролята на „фалшива“ деветка често влизаше Емил Гъргоров, орлите неминуемо разполагаха с централни нападатели, които представляваха константна заплаха за противниковите отбрани, респектираха съперника и се отличаваха с голям брой голове. Сега такъв играч липсва.
Първи ярка следа на върха на атаката остави Роман Безяк, който бе привлечен през лятото на 2012-а и въпреки че се нуждаеше от няколко месеца за адаптация, имаше ключова роля в достигането на 1/8 финал в Лига Европа и първото участие на тима в груповата фаза на Шампионската лига. Веднага след неговото напускане под прожекторите застана Клаудиу Кешеру, който се превърна в най-резултатния чужденец в родния елит, а румънецът бе подобаващо заместен от Пиерос Сотириу. През това лято обаче кипърецът остави дупка, която двамата южноамериканци Игор Тиаго и Матиас Тисера така и не успяват да запълнят.
Те пристигнаха в Разград през зимата и се очакваше до лятото да се приспособят към обстановката у нас и поне един от тях да влезе в обувките на Сотириу като основен стрелец на тима. Това обаче така и не се случва, като представянето на двамата е посредствено. От Тиаго и Тисера се очаква много повече предвид заплатите, които получават. Двамата не успяват да покажат постоянство и се задоволяват само с проблясъци. Затова и Анте Шимунджа е принуден да прави постоянни ротации, чакайки някой да „захапе“ титулярното място. Срещу Бетис той избра да започне Тиаго, който обаче пропиля една от най-добрите атаки на тима, като при ситуация двама на един избърза с паса към Текпетей. Проблемът е, че Тисера не вдъхва по-голямо доверие от бразилеца, а Лудогорец сериозно зацикли на върха на атаката.
