Националните отбори на 21 страни в Европа се ръководят от чуждестранни треньори, пише днес унгарският "Nemzeti Sport" в анализ преди началото на Европейските квалификации.
Самите унгарци, които са смятани за фаворити в нашата група G, също разчитат на чужденец. Италианецът Марко Роси води Унгария от 2018-а година насам, а само осем от треньорите са с повече стаж от него.
Най-много са италианците – петима, в зависимост от това дали Доменико Тедеско – роден в Италия, но с германски паспорт и израснал в Германия, е приеман за представител на "Скуадра адзура" или не. И ако добавим Роберто Манчини, който е начело на европейските шампиони, то треньорите от Италия в квалификациите стават шестима. На италианци разчитат Азербайджан с Джани де Биази, Микеле Марколини води Малта, а Франческо Калдзона пое отбора на Словакия. Калдзона основно е известен в средите като първи асистент на Маурицио Сари на много места.
Унгарците смениха много треньори, не пестиха никакви средства, за една кампания дори ги водеше белгийското светило Жорж Леекенс, поставил началото на възраждането на Червените дяволи с налагането на генерацията на Ромелу Лукаку, Еден Азар, Венсан Компани, Ян Фертонген. В лицето на Роси обаче Унгария намери стабилност и неговият екип изгражда конкурентоспособен унгарски национален отбор вече почти пет години, в които бяха постигнати много добри резултати.
"С такъв треньор сега експериментира и България, която от средата на 60-те (с изключение на краткото управление на Лотар Матеус) винаги пробва местен специалист. Случаят с Младен Кърстаич , който е играл 59 мача като футболист за Сърбия, е специален. Той ще трябва да води българите срещу родината си, които освен всичко друго са и фаворит номер 1 в групата", пише изданието.
Особен случай е Миодраг Радулович, който води Черна гора – първият съперник на България в петък. 55-годишният специалист започва втората си кампания, тъй като подписа договор през 2020-а. Но опитът му е много сериозен – започва от юношите до 19 години на разпадналата се съюзна република Сърбия и Черна гора, минава като помощник на олимпийския отбор, на младежите. След това е национален треньор на Мианмар и Ливан, където постигна историческо класиране. И се върна у дома, за да вдъхне нови надежди на черногорците, че все някак могат да стигнат до финали на голямо първенство.
Литва започва квалификациите със завърнал се бивш треньор – един от най-успешните нападатели в страната в годините на разпада на СССР Едгарас Янкаускас поема литовците след пет години друга работа. Натрупал опит и като треньор, той започна с изказването, че няма да допусне футболистите му да се примиряват или отчайват от негативните резултати.
Без никакво съмнение за най-голяма звезда е приеман Драган Стойкович, който води Сърбия. Магическият полузащитник, който носи прякора Сърбия, е със статут на национален герой в страната. И това се засили още повече след победата над Португалия в решаващата световна квалификация за Катар.
13 промени има във всичките 53 национални отбора, които започват от утре квалификациите. Сред тях не е България, която завърши кампанията в Лигата на Нациите с Младен Кърстаич в доста позитивно настроение – победи над Гибралтар и Република Северна Македония, а след това успех и равенство в две есенни контролни срещи.
Той всъщност може да се гордее, че все още няма загуба, но е водил отбора едва в четири мача.
Любопитно е какво ще направи Луис де ла Фуенте, който след успехите си с подрастващите в Испания - Европейски шампионски титли U19 и U21, олимпийско сребро, достигна върха на треньорската си кариера на 62 години: той спечели позицията на национален треньор на мъжете. Какво ще прави Фернандо Сантош с полския национален отбор след четири години в Гърция и осем години в Португалия? Какво се случва с Роберто Мартинес, който се мести в самотното си жилище в Лисабон? Той не успя да позлати пълното с таланти поколение на Белгия след сравнително дългия си шестгодишен период там.
