Останаха трима

Останаха трима

Ако не обичате разделите, то уикендът със сигурност е бил тъжен за вас

Коментар на Стефан Георгиев, БНТ

Ако не обичате разделите, то уикендът със сигурност е бил тъжен за вас. Казахме „довиждане“ на Златан Ибрахимович и Хоакин.

Първият получи божествено изпращане, което подобава на футболен Господ, за какъвто шведът сам се определяше.

Вторият остана малко в сянка и сякаш дори медиите бяха заети да гледат какво става на „Сан Сиро“, без да обръщат чак толкова голямо внимание на емблемата на Бетис и изключително трудолюбив и симпатичен испански играч. Какво е общото между двамата, освен че се отказаха в един и същи ден? И двамата го направиха, когато са на 41 години. Има и друго, което ще постави основите на нашия разказ. И двамата са участници на Световното първенство през ... 2002.

Вярвате или не, но Ибрахимович и Хоакин са в съставите на Швеция и Испания на Мондиала в Япония и Република Корея, който винаги ще бъде запомнен с това, че е първият в толкова източна част на света и първият, чието домакинство се разпределя между две държави. Това се случи преди 21 години, което вече изглежда доста назад във времето.

И отново – вярвате или не, колкото и невъзможно да звучи, все още на три доста различни една от друга точки на света, има трима играчи, чиито кариери продължават и до днес, а въпросните трима господа са участници на световното първенство в Япония и Република Корея през 2002.

И за да задоволя любопитството ви, само ще подскажа, че единият е сред най-големите икони на световния футбол, вторият навярно е леко непознат вече за младото поколение, а третият вероятно никога не си е представял, че ще попадне в подобна класация, защото така и никога не е набирал световна популярност. Да започваме.

1. Джанлуиджи Буфон! Вечен. Неподвластен на времето. И толкова обичащ играта, че донякъде на инат не желае да спре да излиза на терена с ръкавиците под мишница. Още по-забележителното е, че за Буфон първенството през 2002 дори не е първото световно. Той е извикан в състава 4 години по-рано, но за Мондиала във Франция през 1998 все още е резерва на Джанлука Палиука. В Япония и Корея обаче нещата вече стоят по коренно различен начин. Стражът играе във всички 4 мача на Скуадра Адзура до отпадането на 1/8-финала от единия от домакините в, може би, един от най-спорните мачове на световни финали изобщо в историята. Буфон спасява дузпа в онзи ден, но в крайна сметка допуска гол в 118 минута, а Италия отпада. Е, спокойно. Четири години по-късно Буфон печели световната титла с родината си. Вече на 45 години, днес той още пази за Парма, където започна кариерата му в средата на 90-те.

2. Роке Санта Крус! Той смята ли някога да прекратява футболната си дейност?! Като гледам – не. Роден през 1981, парагвайските нападател придоби популярност най-вече заради престоя си в Байерн Мюнхен в периода 1999-2007. По-късно прекара доста време на Острова с Блекбърн Роувърс и Манчестър Сити и въпреки че контузиите така и не го оставиха на мира, той стоически продължи. И продължава. Завърна се в родината си през 2016 в родния Олимпия, а през миналата година изненадващо подписа с големия съперник от парагвайската столица Асунсион – Либертад, където играе и до днес. На всичкото отгоре, вкара срещу предишния си тим в дербито. Ако говорим за първенството в Япония и Република Корея през 2002 – това е първото от трите световни първенства за Роке Санте Крус, където вкарва гол срещу Република Южна Африка.

3. Бартоломеу Огбече! Казах ви, че не всички могат да са чак толкова популярни. През 2002 Огбече е нигерийски национал, смятан за вундеркинд, който получава шанса да играе на Мондиал едва 17-годишен. И взима участие в два мача – срещу Швеция и Аржентина, а „суперорлите“ отпадат в груповата фаза. През 2002 офанзивният играч е собственост на Пари Сен Жермен, но кариерата му така и никога не процъфтява във френската столица и той започва с номадския си футболен път, включващ 12 различни отбора в пет различни държави, включително кратък престой в английския Мидълзбро. Вече на 38 години, Огбече прекара последните 5 години в Индия и местния тим Хидерабад.

ЖАЛКО: Григор Димитров отпадна на старта в Рим

Българинът загуби от световния номер 101

Какви са шансовете на Гришо на Мастърса в Рим?

Българинът с наглед лесен старт в турнира

Колко близо е Челси до място в Шампионска лига?

Ще постигнат ли “сините” заветната си цел?

КОЙ ЩЕ ЛИКУВА: Интер или Барса?

Кой ще бъде първият финалист в ШЛ този сезон?

Калъфка - новата гордост на Левски

Някога за Левски бе срамно да си втори в класирането без значение от етапа на сезона

Ще успее ли Юнайтед да оцелее в Билбао

Кой ще вземе преднина преди реванша?

Челси продължава похода си към трофея в Лига на конференциите

Ще вземат ли предимство “сините” от гостуването в Швеция?

ВРЕМЕ ЗА БИТКА: Барса срещу Интер

Ще вземе ли някой аванс след първия двубой?

Малко повече от година до Мондиал 2026: какво трябва да знаем?

Времето наистина лети, защото вече не остава толкова много до историческия Мондиал 2026 (11 юни - 19 юли, 2026 г.), който ще върне големия футбол на територията на Северна Америка.