Министерството на младежта и спорта с непосилни изисквания към клубове и федерации
Ще има ли кой да кандидатства по „новата“ наредба за реконструкция и строителство на спортни съоръжения? Този въпрос си задава спортната общност, след като министърът на младежта и спорта Димитър Илиев обяви с ампломб революционна промяна, която включва 50% съфинансиране за ремонта или изграждането на спортни обекти.
По така наречената „Националната програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти“ се отпускат допълнителни 10 млн. лв. Половината пари за всеки обект обаче трябва да се осигурят от кандидатстващия. Ако става дума за клуб това на практика е невъзможно. Една нова писта за лека атлетика например струва около 1,5 млн. лв. С оборудването удря 2 млн. Кой атлетически клуб може да си позволи да извади 1 млн.? На ниво федерации има минимален шанс да се случи някой по-малък обект, но те също нямат такова перо в бюджетите си. Ако съфинансирането трябва да дойде от общините, упражнението се обезсмисля, защото отново става дума да държавни пари.
Осъзнава ли министър Илиев, че с желанието си да направи нещо ново и да се похвали, има голяма вероятност да постави строителството и ремонта на спортните съоръжения пред задънена улица? Спортните съоръжения, ползвани от спортните клубове и федерации са предимно общинска и малка част държавна собственост. Т.е. министърът ще иска 50% от нужните средства да дойдат отново с бюджетни пари.
Илиев явно не знае, че над 90% от спортните клубове са юридически лица с нестопанска цел. Такива са и всички федерации. Тяхната основна задача е да реализират спортните си цели, а не да носят финансови печалби. Генерирането на печалба не е забранено от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, но и да има такава тя е минимална и не това е основното предназначение на клубовете.
Как и от къде спортните организации ще осигурят нужните 50% от нужните средства? Този въпрос беше зададен на Димитър Илиев и в интервюто му по НОВА ТВ, в което обяви безумната промяна. Той отговори простичко: „Ами ще трябва!“.
Само за справка, преди да настъпи безвремието в спорта с изреждането на трима служебни министри и сегашния, по времето на Красен Кралев бяха изградени или реновирани: 6 спортни зали и спортни комплекси; 9 стадиона; 4 тренировъчни стадиона за футбол; 7 игрища за мини футбол; 5 закрити и 3 открити лекоатлетически писти; 5 зали по бокс; 4 зали по борба; 5 зали за вдигане на тежести; 3 зали за волейбол; 2 зали за хандбал; игрища за волейбол; тенис центрове; баскетболни игрища; зали за карате, тенис на маса, писти за биатлон и т.н.
Сега това масирано строителство и реновиране на спортна база ще остане мираж!
Министър Илиев се опита да мъцне, че преди много пари отивали в малки населени места, където нямало нужда. Абсолютна лъжа! За всеки от изброените по-горе обекти е взето мнението на федерациите или съответните клубове и те са изпълнени с живот. Красен Кралев дори се пребори с „Програмата за развитие на селските райони“, по която има средства за спортна инфраструктура, да не се отпускат пари за големи стадиони по селата, а да се гради училищна инфраструктура или такава за масов спорт. Министерството на младежта и спорта съгласува целесъобразността на всеки обект.
Нещо повече! Кралев завеща на наследниците си готова програма и финансиране за изграждането на 25 спортни съоръжения към училища в цялата страна. Като те щяха да се ползват както за часовете по физическо възпитание, така и за тренировки на местните клубове. Реализира се единствено този в асеновградското село Тополово, който се ползва от 6 клуба. За останалите първият служебен наследник на Кралев – Андрей Кузманов скандално отказа да проведе процедура по избор на строителен надзор! Опита се да търси някакви нередности, бързо бе опроверган, но строежът на спортните съоръжения се провали.
Работата на министъра на младежта и спорта Димитър Илиев е сред най-критикуваните в сегашния състав на правителството. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов дори го окуражи да си подаде оставката. Дали не е време да го послуша?
