По време на отборното състезание по фигурно пързаляне френският треньор и хореограф Беноа Ришо се превърна в истинска атракция – и то не само заради работата си на леда.
В рамките на по-малко от 15 минути той беше заснет в трибуната да носи последователно якето на националния отбор на Грузия, а след това – на Канада. Причината? Той е треньор и хореограф на състезатели и от двата отбора.
38-годишният Ришо е един от най-ангажираните специалисти на Олимпиадата в Милано-Кортина. Той работи с 16 различни състезатели от общо 13 държави – абсолютен рекорд за един треньор/хореограф на едни Игри.
Сред неговите възпитаници са грузинецът Ника Егадзе и канадецът Стивън Гоголев – именно заради тях Ришо трябваше светкавично да сменя „отбора“, с който се асоциира в трибуната.
„Това е чиста организация, всичко се случва много бързо, обясни той в интервю за подкаста More Than the Score на BBC. - Емоционално е изключително тежко. Когато всичко върви добре – е лесно. Но когато единият се представи зле, а другият – отлично, емоциите са на ръба. В момента, в който си със своя състезател, ти си изцяло с него.“
За щастие програмите на неговите атлети не се засичат една след друга – иначе, по думите му, би било почти непоносимо.
„Хората се смеят, защото аз обикновено съм само в черно. А сега всички питат: как е възможно Беноа да е с различни цветове?“, добави французинът с усмивка.
Смяната на якетата също изисква сериозна логистика. Обикновено Ришо оставя вещите си в съблекалнята на някой от състезателите.
„Не е съвсем по правилата, но те са много мили и ми позволяват. Ако не – някой от ръководителите на отбора или мениджър пази якетата и ми ги подава в точния момент“, разказа той.
Сред неговите състезатели е и испанецът Томас-Лоренс Гуарино Сабате, който грабна вниманието на цял свят с оригиналната си програма, вдъхновена от героите на Миньоните. Изпълнението му стана едно от най-разпространяваните клипове от Олимпиадата досега.
Беноа Ришо е живото доказателство, че в съвременното фигурно пързаляне националността на треньора и хореографа вече почти не играе роля. С черни дрехи в ежедневието и с цветове на 13 различни знамена по време на Игрите, той се превърна в един от най-разпознаваемите и интересни герои зад кулисите на олимпийското фигурно пързаляне.
Популярността на Ришо като треньор не е случайна – тя се дължи на впечатляващата му история. Като състезател Беноа Ришо печели младежкото първенство на Франция през сезона 2005–2006 заедно с партньорката си Елоди Бруйе. Три години по-късно, вече при мъжете, той става трети на националното първенство на Франция в партньорство с канадката Тери Финдли.
Истинският му успех обаче идва именно като треньор и хореограф. През 2024 г. на наградите на ISU Skating Awards той е отличен с приза Най-добър хореограф във фигурното пързаляне – награда, за която беше номиниран отново и през 2025 година.
Красноречив факт: в мъжкия финал в неделя от петимата състезатели двама бяха подготвени именно от Беноа Ришо. Това само по себе си показва колко високо е ценен той в света на фигурното пързаляне.
Защо Ришо работи с толкова много различни държави? Във фигурното пързаляне, за разлика от много други спортове, състезателите обикновено се подготвят индивидуално, а не като част от национален отборен тренировъчен процес. Държавите рядко имат собствени големи централизирани бази за подготовка, затова атлетите избират треньори и хореографи според тяхната репутация и стил – независимо от националността.
Беноа Ришо е класически пример за това. Правилата на международната федерация позволяват на един треньор да работи едновременно с представители на много различни страни – дори когато те се състезават помежду си.
Така 38-годишният французин се озовава начело на една от най-международните „стабилни“ в историята на олимпийското фигурно пързаляне – 16 състезатели от 13 различни държави, които всички разчитат на неговата работа, визия и емоционална подкрепа.
