Датата 25 ноември ще бъде запомнена като черна за футбола, а и спорта. На този ден преди три години светът се прости с великия Диего Армандо Марадона. Сълзите за неговата смърт започнаха от Буенос Айрес, стигнаха и до Неапол.
Роден е на 30 октомври 1960, великият №10 почина от инфаркт на 25 ноември 2020, едва 60-годишен. За смъртта му веднага започна разследване, което 15 месеца по-късно доведе до първите обвинения - лекарите, които уж трябваше да излекуват не толкова тялото на аржентинеца, колкото неговата психика. Притиснати от обществения интерес, прокурорите по делото не видяха бял ден през всичките тези месеци, за да съберат достатъчно доказателства срещу личния лекар на футболната легенда – Леополдо Луке, и психиатъра му Агустина Косачов.
Три години след смъртта водещи медии припомниха успехите на Дон Диего, на когото бе кръстен стадионът на Наполи, където мина част от кариерата му.
ФАКТИТЕ:
Най-добрият футболист на XX век по гласуване на официалния сайт на ФИФА, където той набира 53.6% от гласовете.
Най-добрият футболист на световни първенства, според вестник Таймс (Англия).
Вторият сред най-добрите играчи в историята на футбола по версия на списание „Плакар“ (Бразилия) от 1999 г.
Второ място сред най-добрите футболисти на XX век според най-реномираните списания – „Франс футбол“, Гуерин спортиво, версия на World Soccer.
По версия на футболната Комисия на ФИФА, Марадона е третият сред най-добрите футболисти на XX век. Член на списъка ФИФА 100.
Включен е в идеалния тим от 11 живи легенди на футбола.
Първият притежател на почетна „Златна топка“ на „Франс футбол“.
Член на Залата на славата на италианския футбол в номинацията „Най-добър чуждестранен играч“.
През 21-годишната си кариера като футболист играе в шест отбора, сред които Бока Хуниорс (два пъти), Барселона и Наполи. За клубовете участва в 491 мача и отбелязва 210 гола.
Участва на четири световни първенства от 1982 до 1994, като през 1986 година става шампион, а през 1990 – вицешампион. Изиграва 91 мача за Аржентина, в които вкарва 34 гола. От 1986 г. е капитан на националния отбор.
През 1986 г. печели Златната топка за най-добър футболист на световното първенство. В четвъртфиналния мач срещу Англия вкарва два гола, които влизат в историята на футбола. Първият, вкаран с ръка, става известен като „Божията ръка“. Вторият, след грандиозен дрибъл започнал от централната линия на терена, финтирайки четирима английски играчи, е наречен „Гол на века“. В интернет проучване, направено по време на световното първенсто в Южна Корея и Япония през 2002 г. с участието на 341 460 души от 150 страни, с 18062 гласа голът е определен за най-красивия в историята на футбола.
През 1991 г. е отстранен от игра за 15 мача, след като е уличен в употреба на допинг. През 1994 г. по време на Световното първенство в САЩ дава отново положителна допинг проба – този път ефедрин, което е краят на кариерата му за националния отбор.
Вече след прекратяването на активна състезателна дейност на 37-ия му рожден ден, през 1997 г. здравето му се влошава поради заболявания и злоупотреба с кокаин.
От 2008 до 2010 г. е старши-треньор на аржентинския национален отбор по футбол.
