Красивата, млада, свежа като цвете, стройна, с блеснала усмивка Ана Иванович тренира на Кортовете на вила Миани заедно с Виктория Азаренка от Беларус дни преди старта на турнира от сериите "Мастърс" в Рим. Сръбската хубавица изглежда точно /са/сто Габриела Сабатини преди двайсет години. "Минавам ли за италианка?", пита се 21-годишната Ана. През юни 2008 беше номер едно в световната ранглиста, но днес е седма. При всичКи положения обаче ще бъде една от атракциите на турнира във Вечния град. Ето какво каза Иванович за "Гадзета дело Спорт".
- Ана, изглеждате като че ли Рим ви е обсебил?
- Винаги е било така. В Рим ми харесва всичко - историята, хората, пастата "ал'аматричана" (специфичен вид паста със сос от домати и бекон, б.р.), малките и мистериозни улички, за които обаче никога не ми остава време да ги опозная. Италианската столица е различна от всички други градове, уникална е.
- Какво търсите в местата, които посещавате, и къде бихте искали да живеете?- Бих желала да живея в Куинсленд, Австралия - море, плажове и слънце. Тази година бях там след турнира в Мелбърн (Australian Open, б.а.), защото трябваше да презаредя батериите. Не може да се живее само с тенис.
- Миналата година, след като спечелих "Ролан Гарос", имах хубави и не толкова добри моменти, но това може би се дължи на емоциите и на така важния етап от моята кариера. Изведнъж получих проблеми с ръката, които никой не можеше да разреши. За щастие накрая в Силни намерих специалист, който ме оперира.
- За мен беше много неприятно да откажа участие на олимпийския турнир в Пекин, след това сбърках с US Open. Настоявах да играя, но вината си е изцяло моя. Както и да е, поучих се от грешките си и днес се чувствам по-силна от всякога.
- Но и тази година не започнахте блестящо.
- Така е, на турнирите на твърда настилка играта ми не се получи, но затова допринесе и лошият късмет при жребия. Уча се да бъда търпелива и усещам, че възвръщам спортната си форма.
- Серина Уилямс спечели Откритото първенство на Австралия, а Динара Сафина стана номер едно в света. Ако в днешно време състезателките не са високи поне 1,80 м, не могат да бъдат силни, нали?- Изглежда, че е точно така. Серина и Винъс начертаха един път и понеже играят толкова много турнири, винаги спорят за титлите от Големия шлем и първото място в световната ранглиста.
- Комплиментите доставят удоволствие на всеки, но за щастие имам способността да усещам кой стои срещу мен. Това ми помага, за да избягвам разочарованията. При всички положения майките помагат много в това отношение особено, ако са най-добрите приятелки на дъщерите си. Както е при мен. Преди имах доста деликатни ситуации с тениса, но не е лесно да станеш професионалист на толкова ранна възраст.
- Често край тенисистките изпъкват бащите им. Вашият обаче не се забелязва много.
- Аз живея в Базел, Швейцария, където тренирам с Крейг Гордън. Баща ми Мирослав си е в Сърбия заедно с брат ми Милош. Така се чувстваме перфектно.
- С майка ви Драгана зад гърба ухажорите ви като че ли нямат голям шанс. Как успя колегата ви Фернандо Вердаско да спечели сърцето ви?
- Историята ми с Вердаско приключи и не искам да коментирам повече. Каквото се е случило, си остава между нас. В началото ме привличаха добре изглеждащите младежи, но най-важното е онова, което носят в душата си. Благодарение на опита, който черпя от пътуванията и от хората, които срещам, си давам сметка, че предпочитам по-рутинираните мъже, онези над трийсет години.
- Сладоледът и течният шоколад "Нутела" са моите слабости.
- Идолът ви остава Моника Селеш.
- Започнах да тренирам тенис заради нея -харесваха ми нейните хъс и увереност. Когато спечелих "Ролан Гарос", тя ме поздрави по телефона. Беше невероятна емоция. Тъкмо бях закупила нейната автобиография, но да чуя гласа й в онзи момент беше най-хубавото, за което съм си мечтала.
