Руската тенисистка Алиса Клейбанова е родена на 15 юли 1989 г. в Москва. Тя преживя тежък период в живота си. На 14 юли 2011 година тя съобщи, че е болна от лимфома на Ходжкин – злокачествено заболяване на лимфните възли. След период на интензивно лечение на 29 февруари 2012 г. Клейбанова обяви пред официалния сайт на WTA, че е здрава и се завръща на корта. Тя е спечелила 2 титли на единично и 5 на двойки. Достигала е до №20 в световната ранглиста на сингъл и до №10 на двойки. Клейбанова бе любезна да даде интервю специално за сайта на Турнира на шампионките.
- Алиса Михайловна, какво изпитахте, когато стъпихте отново на корта в Маями?
- Беше фантастично изживяване! Мечтаех да се завърна и очаквах този момент от дълго време.
- Ще ни разкажете повече за борбата ви с болестта?
- Това беше най-тежката битка в моя живот. Дългите години в професионалния спорт ми помогнаха много да бъда силна, да се боря и да вярвам в себе си. Благодарна съм на цялото ми семейство, на приятелите и на всички хора, които бяха близо до мен и ме подкрепяха през цялото време. Защото колкото и да си силен, не можеш да преодолееш такова нещо сам.
- Как спечелихте битката – с воля, с късмет или с правилно лечение и най-добрите лекари?
- Това е много индивидуално и зависи от твърде много неща. Когато възникне здравен проблем, няма нещо, което да не е важно. Особено при този вид диагнози. Но, както казах и по-горе, за да успееш, трябва да си наистина силен и да имаш подкрепата на голям отбор от приятели и лекари.
- Как намирате женския тенис след завръщането си?
- Не мисля, че нещо се е променило, освен няколко нови тенисистки, които не съм виждала преди.
- Чувствате ли се различна личност сега?
- Мисля че станах по-силна. Разсъждавам и виждам някои неща по друг начин вече. Но вътрешно съм си същата.
- Научихте ли нещо важно за живота по време на трудния период, през който преминахте?
- Аз бях винаги позитивно и оптимистично настроена в моя живот. Сега съм даже още по-уверена, че когато имаш проблеми, винаги мога да намеря решение. Всичко което се случва с тебе има причина и винаги има какво да научиш.
- За какво мечтаехте преди и за какво – сега?
- Преди мечтата ми беше да бъде топсъстезателка, да спечеля турнир от Големия шлем и да имам дълга и емоционална кариера. Сега е почти същото, само че номер едно за мен е да бъда здрава и да мога да се завърна пълноценно в турнирите на WTA.
- Била ли сте някога в България? Знаете ли нещо за нашата столица София?
- Никога не съм била и затова нищо не мога да ви кажа сега. Но нека да отговоря, когато посетя вашата страна :).
- През 2010 година играхте финал в Турнира на шампионките. Какво си спомняте от Бали?
- Бях девета в класирането и изобщо не смятах да пътувам за Индонезия. Но внезапно една от тенисистките се контузи и попаднах в схемата. Бях много щастлива от възможността да участвам, защото това не е обикновен турнир и никога не се знае дали ще имаш друга възможност да играеш на него. Беше един от най-добрите ми турнири и беше един чудесен завършек на сезона за мен!
- Каква е разликата между стандартните турнири и заключителния Турнир?
- Всяко състезание е важно, но ТОС е специален турнир за мен, защото в него участват само осем тенисистки и трябва да спечелиш поне един турнир, за да се класираш за него. Мисля че за момичетата, които нямат шанс да попаднат на финалния турнир на WTA в Истанбул, но са от световна класа, това е невероятна възможност да завършат годината мажорно!
- Влиза ли във вашите планове за сезона участие в Турнира на шампионките в София?
- Наистина не правя никакви планове за тази година, защото главната ми задача е да се се завърна на корта здрава. Тогава съм сигурна, че и резултатите ще дойдат. Но, би било фантастично да играя в София в края на сезона!
