Като всеки индивидуален спорт, тенисът е сблъсък на личности. И както във всеки друг спорт с дълга история, и в тениса има легендарни съперничества, в които двама тенисисти мач след мач решават вечния спор “Кой е по-добър?”
Понякога, зад подобни съперничества на корта стоят големи приятелства извън него, но с първия сервис на поредния ключов мач, всичко друго остава на заден план и тези модерни гладиатори отново са непримирими врагове.
А водещият български букмейкър, известен с това, че е спонсор на Българската федерация по тенис и на футболния гранд ЦСКА предлага на своите клиенти възможността да допълнят удоволствието и емоцията от горещите тенис битки с разнообразни пазари и специални предложения.
Панчо Гонсалес срещу Кен Роузуол
Кен Роузуол, Панчо Гонзалес и Род Лейвър
Книгата с рекордите казва, че няма друго съперничество с подобен брой срещи на корта. В официални мачове американецът Панчо Гонсалес и австралиецът Кен Роузуол са се срещали умопомрачителните 204 пъти! Над една трета от тези срещи са изиграни само през 1957 г., когато промоутърът Джак Креймър създава първият професионален тур, състоящ се от шепа играчи, осмелили се да подпишат договор срещу заплащане и да се лишат от право на участие в турнирите от Големия шлем.
Въпросната трупа обикаля в продължение на шест месеца Австралия, Нова Зеландия и САЩ и практически поне пет дни в седмицата (а между 23 април и 5 май в 12 последователни дни) Гонсалес и Роузуол застават един срещу друг.
Напук на очакванията за разгром, Гонсалес, считан за №1 в света по онова време, печели „само“ 58% от мачовете. Общият баланс е в негова полза (117:87), а последния си мач в кариерата си Панчо изиграва на 45 през 1973 г., когато губи от талантлив младеж на име Джими Конърс.
Джими Конърс срещу Джон Макенроу
Встрани от кратката, макар и невероятно продуктивна кариера на Бьорн Борг, това е съперничеството, което е водещо в мъжкия тенис от средата на 80-те до средата на 90-те години. По думите на Конърс, „Явно сме оставили следа, щом за мачовете ни се говори толкова дълго след края на кариерите ни.“
Джимбо печели първия мач помежду им на полуфинала на Уимбълдън през 1977 г. и след епичния финал пак там през 1982 г. повежда в 11:8 в статистиката. Но 11 от следващите 12 срещи отиват в сметката на Макенроу, който завършва и с аванс в общото съотношение – 20:14.
Години по-късно двамата се срещат нееднократно в тура за ветерани, но най-големият им принос е, че покрай това съперничество телевизията в САЩ открива стойността на мачовете в праймтайма. Отчасти заради тях двамата, US Open става първият турнир от Шлема, който предлага мачове на изкуствено осветление в най-гледаното телевизионно време – практика, която отдавна е приета за норма.
Андре Агаси срещу Пийт Сампрас
Последното десетилетие на 20-и век мина под знака на двамата американци, като съперничеството им бързо излезе отвъд пределите на корта. Там Сампрас имаше неоспоримо предимство – 20:14 и най-добрият възможен хепиенд, когато през 2002 г. спечели финала на US Open в последния си професионален мач.
Но „Пистолетния Пийт“ винаги завижда на Агаси за по-добре подплатените финансово рекламни договори дотолкова, че в един период просто отказва да участва в съвместни промоционални събития на общия им спонсор „Найки“. Което не пречи двамата да участват в легендарната телевизионна реклама от 1996 г. с безкрайната точка, преиграна след като един от подавачите омаломощен изтърва топка на корта.
В тенис отношение Агаси срещу Сампрас беше дуел на крайностите – агресията на Пийт срещу най-добрият ретур за всички времена. И успехът на Агаси от крайната линия доведе до тактическа революция в играта, премествайки действията далеч от мрежата.
Новак Джокович срещу Рафаел Надал срещу Роджър Федерер
“Трибоят за властта” в тениса продължи от 2006 до 2021 г. В този период някой от тримата бе №1 в ранглистата в продължение на 794 от 835 възможни седмици. С подкрепата на Анди Мъри, тримата установиха монопол върху титлите от Шлема (само Стан Вавринка, Хуан Мартин Дел Потро, Марин Чилич и Диминик Тийм успяха да се вредят от тях) и хвърлената дебела сянка уби надеждите и остави с празни ръце поне две поколения.
В този период, на Australian Open, „Ролан Гарос“, „Уимбълдън“ и US Open въпросът беше кой освен тези тримата ще стигне до полуфинал и първите пет кръга бяха в общи линии тренировка за тях за финалния уикенд.
Общият баланс в мачовете дава леко предимство на Джокович (57 победи срещу 50 за Надал и 38 за Федерер), а пък и сърбинът оформи три кариерни шлема срещу два на Надал и един на Федерер. Но пък в същото време Надал стана олимпийски шампион и на сингъл, и на двойки.
Дебатът „Кой е №1 за всички времена?“ трудно може да бъде решен еднозначно, но на тримата със сигурност се дължи главоломният скок на интереса към играта и космическото нарастване на хонорарите за участие е наградните фондове като цяло.
Синер срещу всички други
След оттеглянето на Федерер и Надал (Джокович по инерция още е в тура, но не плаши никого с резултатите си) се очакваше да се получи вакуум във властта, но Яник Синер бързо го запълни.
Рижият тиролец спечели три от последните пет титли от Големия шлем и особено през тази година на Australian Open предимството му пред останалите бе огромно. Толкова, че всички се разсърдиха на Световната антидопингова агенция за това, че бе наказан само за три месеца за микроскопично наличие на нано ниво на забранен препарат в негова допинг проба.
Талантът на Синер е толкова голям, че с изключение на Карлос Алкарас не се вижда кой в тура може да му се противопостави по пътя към оформяне на кариерен шлем още тази година.
