Отзвукът от дипломатическия скандал, който забърка Новак Джокович на "Ролан" Гарос" продължава да отеква, пише БТВ.
След първата си победа на клея в Париж, сърбинът написа на обектива на камерата "Косово е сърцето на Сърбия. Спрете насилието" в деня, в който специални части на полицията нахлуха със сила в общински сгради, за да въведат новоизбраните кметовете в населената предимно със сърби северна част на страната.
Някои изтълкуваха жеста на Новак като политическо послание, което той изпраща в името на далечни лични интереси.
В британския "Индипендънт" се появи статия със заглавие: "Никой не харесва Новак Джокович. Не му пука. Нали?", в която сръбският тенисист е остро критикуван за жеста, който според тях, няма нищо общо с посланието за мир.
Но пък прозира политическа нотка, в която е и крайната цел - да подготви почвата за политическата си кариера, която го очаква след като спре да играе тенис.
"Когато Новак Джокович написа съобщение на камерата, той знаеше точно какво прави. В отговор на етническото напрежения в Косово, той взе маркер, даден му от ловец на автографи и написа: "Косово е сърцето на Сърбия. Спрете насилието." Но това не беше някакъв жест на мир и любов. Това беше обмислен ход, политически, провокативен и категоричен. Накратко - типичен Джокович.
И неговия коментар имаше желания ефект: Олимпийският комитет на Косово незабавно призова за разследване, твърдейки, че макар актът да не нарушава международните тенис правила, това е опасна намеса, която подхранва и без това трескавата атмосфера.
Не че Джокович се интересува много от мнението на олимпийския комитет на Косово. Той никога не се е въздържал да се занимава с проблемите в бивша Югославия. И възгледите му са непоклатими.
Така през 2008 г., когато за първи път се обсъжда концепцията за отделяне на Косово от родината му, той написа в профила си в социалните мрежи: "Готови сме да защитим това, което е наше. Косово е Сърбия".
Не е тайна твърдата му позиция за ваксинацията срещу коронавирус и съвременните медицински практики. Говори смело и за балканската политика – никой не може да обвини най-добрия тенисист в света, че някога е мълчал.
Неговите възгледи може да нямат голямо значение за феновете на тениса в Париж, Ню Йорк или Мелбърн. Той не се обръща към тях. Когато пише на камерата, той има предвид хората си у дома.
В Белград го смятат за най-голямото богатство на нацията си, единствената фигура, която излъчва национална идентичност по целия свят. За много от сънародниците му той е Сърбия. И Джокович е повече от наясно със статуса си.
В интервюта той често говори за детството си: как е тренирал, докато родният му град е бомбардиран от силите на НАТО по време на разпадането на Югославия. Той говори за това как конфликтът е оформил усещането му за това кой е той. В съзнанието му винаги е било "ние срещу света".
Баща му - роденият в Косово Сърджан, отдавна подхранва идеята, че синът му е човек, който е наказан за възгледите си.
Когато Новак беше депортиран от Сидни, след като не успя да получи медицински доказателства за освобождаване от ваксинация, Сърджан го нарече "модерен спартанец", който е "разпнат като Исус Христос".
Да, светът може да обича Роджър Федерер и Рафаел Надал, публиката на "Ролан Гарос" и "Уимбълдън" винаги може да е на страната на опонента му, но на него не му пука. С такава антипатия той ще смаже механизма на своята решителност.
И когато той се пенсионира, като може би най-титулуваният играч в историята, бъдещето му е ясно. Подобно на Джордж Уеа в Либерия или Имран Хан в Пакистан, той ще използва уникалната си спортна слава, за да изгради вътрешна политическа кариера. Затова пише по камерите: кампанията му вече започна. Не е нужно много убеждаване.
Честно казано, ако и когато той се кандидатира за президент на Сърбия, всеки друг кандидат може да се оттегли", завършва материалът на "Индипендънт", преразказан от БТВ.
