Евгени Иванов – Пушката приключи кариерата си в националния отбор по волейбол вчера. Това стана в „Мач на звездите”, в който едни срещу други се изправиха звездите от Националната волейболна лига срещу българите, играещи в чужбина.

Пушката си взе довиждане с варненската публика, която винаги го е подкрепяла. „В момента има седем човека на моя пост в състава, които ще търсят титулярно място, така че няма смисъл да говорим. Който има амбицията и желанието, който заслужава да се нарече „мой наследник”, нека бъде той”, заяви Евгени Иванов след края на двубоя, в който чуждестранните звезди победиха българските с 3:0 гейма.

Централният блокировач бе категоричен, че продължава да се състезава, но на клубно ниво. „В момента искам да се концентрирам само върху това, което правя, а аз продължавам да играя волейбол, след като приключа изцяло със състезателната си кариера, тогава вече ще мисля дали оставам по някакъв начин във волейбола или не.”

„Атмосферата в залата е нещото, което ще ми липсва, защото волейболната игра е вече нещо рутинно, но тази обстановка, която създава публиката в залата никога не омръзва. Отказването предния път бе като генерална репетиция. За сетен път тогава животът ми показа, че никога не трябва да казвам никога. Тогава не само, че не приключих с кариерата си в националния отбор, но отново дойдох да се състезавам във Варна. Все пак този път решението ми е окончателно, не мога вече да намеря мотивацията да остана в националния отбор. Емоцията и тогава е силна, и сега е така. 15 години никога не можеш да ги зачеркнеш ей така”, коментира още Евгени Иванов.

Най-запомнящият се мач с националната фланелка за една от звездите на „трикольорите” ще си остане срещата срещу Куба през 1996 година. „Аз тогава бях на 22 години и тепърва прохождах в националния отбор, губехме 2:0, тогава решиха и аз да вляза и бях един от главните виновници мачът да се обърне и да победим с 3:2. Това ми даде една увереност, че дяволът не е толкова черен, защото тогава центрове бяха Димо Тонев, Ники Желязков, Петър Узунов, хора, които тогава за мен изглеждаха недостижими, а аз прохождах във волейбола. Тогава видях, че ако човек се бори може да постигне всичко. Кариера в националния отбор се прави с упоритост и желание, а аз винаги съм ги имал независимо от трудните моменти. Аз винаги съм имал сили да продължа, да вярвам, да работя и да чакам и много пъти съм казвал, че това е начинът – търпение и работа. Ако един човек е амбициозен да работи и търпелив да дочака резултатите от работата си, когато дойде моментът да закачи маратонките на стената, винаги ще се чувства удовлетворен, така, както се чувствам аз”, сподели Пушката.

Бившият вече национал все още няма отбор, но по думите му, български клуб, който и да е той,  е последното място, където би се състезавал.