Около Любо Ганев винаги е шумно и интересно. Освен това, откакто не забива бомбените си начални удари, 210-сантиметровият русенец започна да прилича на Дядо Коледа. По тази причина и заради пословичното му чувство за хумор "7 дни спорт" избра Ганев за събеседник в навечерието на Коледа. С един от най-големите бохеми в България се срещнахме в хотел "Шератон", където Любо прави фотосесия за празничния брой на "7 дни спорт" и говори за нещата от живота.
- Какво е Коледа за вас, г-н Ганев?
- Коледа е един от най-хубавите празници, в който цялото семейство се събира на трапезата. Когато бях малък, нямаше Коледа, а се празнуваше само Нова година. Чакахме да настъпи полунощ, за да си вземем подаръците под елхата
- Има ли празник, който няма да забравите никога?
- Не бих отличил нещо по-особено. Обикновено минаваме с класическо семейно тържество. Но по принцип колкото е по-голяма компанията, толкова по-хубаво. Тази година ще бъде много весело, тъй като майка ми и сестра ми ще са с мен.
- Правите ли нещо по-специално?
- Аз не вземам почти никакво участие. Жените приготвят софрата. На масата винаги има баници и други традиционни ястия. И тази година ще е така.
- Кой най-често прибира паричката от погачата на Бъдни вечер?
- Паричката най-често е у мен. А и да не ми се падне, гледам да я спечеля през годината.
- Готвите ли?
- Единственото нещо, което мога да правя в кухнята, са пържени картофи и то само ако ми е включен фритюрникът. Кулинарията е табу за мен. В кухнята влизам само за да си пусна машината за кафе. Все пак за това си има жени. Аз съм само консуматор, особено по Коледа, когато се угоявам. Най-много обичам свинско със зеленце. Освен това за Нова година майка ми прави фантастична пуйка със зеле.
- Клали ли сте прасе?
- Никога! Гледал съм как се прави, но никога не съм имал мерак да му тегля ножа. Не съм нито ловец, нито рибар. Нали знаете, че мъжете първо стават ловци, после рибари, а накрая гъбари. Та аз съм още много далеч от това.
- Събирате ли се с бившите си съотборници?
- Виждаме се, но не по празниците. Често използваме някой мач от Световната лига във Варна. Там имам апартамент, в който се събираме.
- Да поговорим за спортната година. Как мина тя през вашия поглед?
- Тази година не беше толкова плодородна, както сме свикнали. Виждаме, че всяка година медалите стават все по-малко. Анкетата за Спортист на годината беше почти предопределена, тъй като имаме само един световен шампион в олимпийски спорт. Въпреки това вярвам, че България има много спортисти, които са готови за изява. Надявам се, че следващата година ще бъде по-плодородна на медали и високи спортни постижения. Никога няма да забравя, когато през 80-те години бяхме в Япония с националния отбор, където знаеха само за българските спортисти и нищо за страната ни.
- Ограмоти ли Силвано Пранди националния отбор по волейбол?
- Не бих казал, че точната дума е ограмотяване. По-скоро Силвано въведе тактическа дисциплина, която липсваше на отбора в последните две години. Изчезнаха дрязгите
между състезателите, което е важно за един колективен спорт. Дори шестимата най-добри състезатели в света да ги сложиш в един отбор, няма да могат да се справят, ако не се разбират. В това Силвано има безспорни качества. Направи от България силен колектив. Пранди е голям тактик. Човек, който може да те накара да разбереш това, което правиш. Под негово ръководство отборът ни ще има още много успехи и ще продължи да ни радва.
- Ще успее ли България най-после да стане световен шампион, как мислите?
- Вече казах, че този отбор още много ще ни радва. В момента няма отбор в света, който не можем да победим. Сигурен съм, че ако играят както могат, на световното в Италия догодина със сигурност ще стигнем финал. Сега е моментът да станем световни шампиони. Останалите отбори не са толкова силни. При Италия има сериозно отстъпление. Полша играе на приливи и отливи. Най-сериозният отбор в Европа в момента е Русия, която също може да бъде победена. За Бразилия няма какво да говорим.
- Извън волейбола как виждате следващата спортна година?
- Спортът има какво да покаже. Един от най-бързите начини да вкараме повече деца в залите е да се приеме работещ закон за спорта. И да се регламентира, че хората, които искат да инвестират в спорта, ще имат данъчни облекчения. За съжаление в момента поддръжката на една зала струва много. Самите клубове не могат да се самоиздържат. С изключение на футбола спонсорите са много малко.
- Вие като бизнесмен бихте ли инвестирали в спорта, ако се приеме такъв закон?
- Разбира се! Тук трябва да стане като в Италия, където данъчните облекчения за хората, които дават пари за спорта, са страхотни. В България обаче хората се притесняват да не се изперат парите през даден клуб. Това пак не е правилно, защото аз не мога да кажа, че съм дал 1 милион, пък да инвестирам само 100 хиляди.
