„Форматът в тази обстановка не смятам, че беше лош, единственото може би е, че беше много дълъг. Наистина резултатите не са добри като класиране и като игра, но аз смятам, че във времето трябваше да се даде възможност на една по-голяма база млади състезатели да се покажат, да им се даде шанс и да си направим изводите. Някои се представиха добре, някои не се представиха толкова добре. Смятам, че това беше необходимо да се случи. Оттук нататък съвсем нормално е в отбора да има промени, но с абсолютната яснота, че вратата на националния отбор винаги е отворена за всички. Ако някой не се е представил добре, това не означава, че той вече е зачеркнат – напротив, трябва да работи, за да покаже по-добри качества във времето”.

 

„Момчетата искаха да покажат, в един момент обаче се натрупаха загуби и понеже някои от момчетата нямат опита да излязат от такива ситуации, беше много трудно. За мен е много важно след такива мачове, след такива ситуации да се направят правилните изводи. Това е клише, но понякога от загубите може да извлечеш повече позитиви, отколкото от победите. Дано този турнир да е бил такъв”.

 

„Няма да крия. На мен ми е много трудно в момента. Не поради факта, как да кажа, че имам някакви проблеми със Силвано Пранди, напротив. Проблемът идва от това, че аз не съм свикнал да бъда помощник-треньор, аз никога не съм бил такъв. И понякога фактът, че решенията не мога аз да ги взимам, е много тежък за мен. В крайна сметка, опитвам се да му помагам по най-добия начин. В крайна сметка ситуацията е такава, че той е старши треньорът, той взима решенията, той е човекът, който в крайна сметка носи отговорността”, кометира бившият национал и настоящ старши-треньор на Нефтохимик.