Тази вечер ще бъдат обявени и връчени наградите за Спортист на годината, Треньор на годината и Отбор на годината.  Измежду тези три отличия, волейболът е с най-големи шансове да спечели третото.  Цели четири волейболни отбора попаднаха сред номинираните, но, ако се съди по връчените наскоро награди Спортен Икар 2010, най-вероятно и сега везните ще наклонят към младежкия национален отбор, който завоюва сребърните медали от Европейското първенство в Беларус.  Неговият старши-треньор Николай Желязков е и между номинираните за Треньор на годината.  "Това, че изобщо съм сред номинираните, за мен е достатъчно голямо признание," заяви специалистът пред BGvolleyball.com и скромно насочи разговора ни към отбора като цяло.  Първо разговаряме за Икар-а.
 
- Наистина успехът е страхотен.  Мисля, че, погледнато назад в историята, рядко младежки отбори са печелили такава награда за Отбор на годината.  От една страна, това е голям успех за нас, но от друга, говори и, че в колективните спортове конкуренцията не е чак толкова голяма и въобще има едно отстъпление.  Реално погледнато, спортът ни има три отбора - волейбол мъже, волейбол жени и волейбол младежи, които се представят на много високо ниво.  Това е добре за волейбола, но не е добре за колективните ни спортове като цяло.
 
- Ако трябва да сравниш, без излишна скромност, едно второ място от Европейско за младежи и едно седмо място от Световно за мъже, кое е по-голям успех?
 - Много е трудно да се оцени.  Наистина не мога да кажа кое е по-голям успех.  И двете имат стойност, но са несравними.  Все пак, мисля, че младежите заслужаваха тази награда.  Това признание е много важно за тях, също и за да разберат, че трябва да постигат резултати и занапред, вече като мъже.
 
- В журналистическата анкета за Отбор на годината вашият отбор също е сред номинираните.  Освен четирите волейболни отбора, сред номинираните има и два футболни.  Има ли изобщо база за сравнение между двата спорта?
 - Не, по никакъв начин.  При нивото, на което се намира българският футбол в международно отношение в момента, мисля, че нещата са несъизмерими.
 
- Какво ще пожелаеш на себе си и на отбора за новата 2011 година?
 - Първо си пожелавам всички да сме здрави.  Знам, че това е едно клише, но само когато човек наистина има проблеми със здравето, тогава оценява колко е важно да сме здрави.  А иначе си пожелавам догодина с тези момчета първо да се класираме за Световното първенство, а после да стъпим и на най-високото стъпало.  Аз вярвам, че това може да се случи.  Програмата-минимум е да вземем медал, но аз мечтая и желая с тези момчета да станем световни шампиони.  Ако това го постигнем, аз ще бъда най-щастливият човек догодина.