Може да е комплекс на малката нация, може да е обикновен човешки стремеж, но много искаме да ни бива в някоя работа.

Да си омешаме бомбетата с големите, да ни забележат, да имаме значение. Да не ни подминават като стар афиш, да не ни подритват като футболе. И ние искаме да се почувстваме победители.

Да се обединим от нещо, в което има смисъл и надежда. И това нещо да не е Манчестър Юнайтед, а друго, по-близко до нас и по-българско. Едно време беше лесно, защото имахме спорт и спортисти. 

Днес чакаме на борбата и на волейбола.Борците свършиха своето, спечелиха три световни титли. Индивидуалните спортове не карат хората да се чувстват шампиони. Затова всички се питаме какво ще направят волейболистите на световното първенство в Италия. Първият мач е в събота с Китай, а от вчера отборът на Силвано Пранди е в Торино, където ще играе три мача от предварителната група.

Ако се вярва на най-големите специалисти в света, нашите трябва да влязат във финалната четворка. Ако погледнем ранглистата на ФИВБ, ще видим, че пред нас има шест отбора. Ако разгледаме внимателно схемата на турнира, ще забележим възможен 1\4-финал с Бразилия. Какво да си мислим тогава? Труден въпрос.

Безспорно България на Силвано Пранди е силен отбор. Един от най-силните в света. В него се открояват няколко играчи от суперкласа. Последната година Матей Казийски спечели с Тренто Шампионската лига, световното клубно първенство и купата в италианската Серия А1.

Игра 4 финала от 4 възможни, изгуби само един. Към изключителните му качества спокойно можем да добавим и солидния опит, натрупан на възможно най-високото равнище. С Кунео капитанът Владо Николов стигна три финала, спечели два - шампионската титла на Италия и купата в турнира на Европейската конфедерация (СЕV). Либерото Теодор Салпаров игра финал в Шампионската лига с Динамо (М). Към тази елитна компания по право принадлежи и разпределителят Андрей Жеков, при когото най-много си личи ефектът от работата със Силвано Пранди.

Останалите национали нямат подобна професионална биография, но имат качества за големия волейбол. В какво тогава е разликата между нас и бразилците?

Като сме толкова добри, защото не сме най-добрите? Логичен въпрос. Наскоро капитанът Владо Николов даде част от отговора - липсват ни 1 милион волейболисти. А Бразилия и Русия ги имат.

И когато един се счупи, влиза втори, трети, а отвън чака четвърти, пети... Въпрос на биологичен потенциал и на мащаб. У нас със 120 професионални играчи имаме отбор сред първите шест в света. В състава на Пранди няма заместник на Матей Казийски, на Андрей Жеков, дори на Тодор Алексиев, който не минава за посрещач от класа. 

За тях, а и за останалите трябва да палим свещи да не се контузят. Не дай боже някой да стъпи на криво и всичко отива по дяволите. Жеков например страда от мускулна херния, но ще играе. Защото друг няма. Това е положението. 

Иначе за проблемите с посрещането са казани и изписани хиляди думи. Този елемент ни куца, но атаката, блокадата и сервисът са много добри. От немай-къде Пранди включи в състава за световното 18-годишния посрещач Николай Пенчев, който цяло лято тренира с друг отбор и бе в най-добрата си форма на европейското за младежи в Беларус преди две седмици. Когато няма хора, се правят и такива неща. Но на този етап Пенчев е само жокер, нищо повече.

Извън досадния проблем с посрещането в подготовката за световното се видяха и други слабости. От осем мача, завършили с тайбрек това лято, националите спечелиха само два.

Паднаха два пъти от Бразилия в Световната лига и по веднъж от Аржентина (контрола), Италия (контрола), Русия (на турнира в Белград) и Франция (на "Турно дьо Франс"). Но от тези цифри не може да се прави генерален извод, защото едва сега момчетата на Пранди навлизат във форма. 

Първият мач с Китай е страшно важен. В него нашите ще играят не само за победа, но и за резултат. Важно е да се влезе в първенството с категоричен успех и силна игра срещу съперник с отлична защита. На пръв поглед най-сериозният конкурент за първото място в групата е европейският вицешампион Франция, но двете звезди на Петлите - Самика и Антига, са контузени. Чехия е симпатичен отбор, който обаче не съдържа в себе си опасност. 

По-трудното идва после, тъй като системата е направена така, че домакинът Италия да стигне полуфиналите. В единия поток след групите най-вероятно ще се съберат България, Бразилия, Русия, Сърбия, Полша, Франция и Куба, а в другия само Италия и САЩ ще се ширят като на курорт.