Новият национален селекционер на волейболния ни тим Радостин Стойчев се съгласи да даде ексклузивно интервю пред вестник "Труд", в което разкри някои доста интересни неща.

- Не сте говорили за българските медии като национален селекционер...
- Единственото изявление дадох за сайта на „Тренто". Смятах, че докато не получа писмен отговор от федерацията по въпросите, които съм повдигнал, няма да слагам каруцата пред коня.

- Как стана контактът ви с федерацията?
- Влязоха във връзка с мен 10-12 дни преди заседанието в Казанлък. Четирима души ми обясниха идеята да застана начело на националния. Обсъдихме бъдещето на волейбола в България. Осъзнавам голямата отговорност и тежката работа, с която се на-гърбвам. Ако трябва да съм откровен, за мен бе по-удобно друг да е треньор на националния, а аз да помагам за други неща. Но ми казаха, ако искаш да реализираш идеите - направи го лично. Така ме провокираха да приема.

- Колко време ви трябваше, за да кажете „да"?
- Около две седмици. Казах, че приемам вечерта преди Управителния съвет. Отговорът касае всичко, за което говорихме. Чакам в скоро време нещата да бъдат оформени официално. Този документ ще фиксира плановете и мерките за бъдещото развитие на волейбола в България.

- Как си представяте този документ?
- Ние сме го оформили вече, очаквам тяхното съгласие и да сложим подписите. На разговорите се обединихме около идеята, че трябват генерални стъпки за развитието на волейбола ни.

- Не се ли притеснявахте, че президентът на „Тренто" Диего Мосна може да е против?
- Той ме подтикваше към тази стъпка още преди от федерацията да се свържат с мен. Казваше ми: „Ти тук в клуба всичко си спечелил, а ако нещата се случат и в национален отбор, ще бъде супер, трябва да опиташ".

- С каква продължителност ще е договорът ви?
- За не повече от 2 г., т.е. до олимпиадата в Лондон. Друго условие от моя страна няма в личен план. Парите са последното, което ме интересува.

- Чака се отговорът на Камило Плачи. Ако той откаже, имате ли вариант за друг помощник?
- Моите виждания са за голяма организация, за голям щаб. За съжаление няма да мога да взема хора от „Тренто". Погледнете какво се случи с „Модена" - Пранди и Плачи в националния на България, статистикът им - при италианците, кондиционият треньор - при руснаците. Сам разбирате как се е водила подготовката през лятото. Нещо, което не мога да допусна в „Тренто". Още веднъж подчертавам - привличането на Пранди и Плачи в този момент бе правилно и даде резултати.

- Как виждате екипа, с който ще работите?
- Щабът в „Тренто", умножен по три или по четири. Първо, защото в националния е редно да има повече волейболисти и второ - характерът на състезанията е по-различен. Трябва да се реагира за всичко със скоростта на светлината - медицинско възстановяване, тактика и анализи за следващия мач, физическата подготовка. Темпото в националния е по-високо. Големите отбори имат големи щабове, но не самоцелно -всички тези хора наистина работят.

- Има ли нужда от мениджър в щаба?
- Това е много важна функция. Освен генерален мениджър, трябва и тийм-мениджър, който върши повечето оперативна дейност. После идва треньорският щаб, който се състои от старши треньор и няколко помощници. Водещите отбори имат по минимум трима статистици, пекар, физиотерапевт и двама ре-хабипитатори, плюс 1-2-мазадължително пиар специалист или журналист.

- Държите ли помощникът ви да е чужденец?
-Да, единият. По възможност да е италианец.

- Чакаше се, че ще дойдете в началото на декември да подпишете. Защо не се случи?
- Договорът е най-малкият проблем, може да бъде подписан и по мейл, и по факс. Не дойдох поради невъзможност да отсъствам от Италия.Програмата ни е натоварена, играем на всеки три дни, пътуваме, трябва да присъствам на всяка тренировка.
Не мога да отсъствам и да страда работата, така както не бих си позволил да се разсейвам с нещо друго, ако поема България.

- Баща ви каза, че дори и едно условие да не ви изпълнят, ще се откажете...
- Баща ми не знае какво сме разисквали, изказал е мнение, защото добре ме познава. Това не са условия. Думата е много претенциозна. А фактори, които трябва да са налице, за да постигнем целите.

- Какви са целите?
- За мен спортът има една идея - да побеждаваш! Баба ми казваше „Насила може да вземеш, насила не можеш да дадеш". Така че, ако искаме нещо да направим, всеки трябва да даде нещо от себе си, да жертва нещо.

- От федерацията разкриха, че се интересувате кой ще подава топките на тренировка...
- Не бива това да се тълкува погрешно, като някакъв стремеж да се правя на интересен. По време на тренировка всяка минута е важна, не е рационално състезателят да губи 1/3 от времето, за да гони топката. Така се уплътнява времето. Това дава друго качество на работа.

- Моделът „Тренто" ли ще опитате да адаптирате на национално равнище?
- Не, предпочитам всеки проект да е отделен сам за себе си. Работата с клубен и национален отбор е различна. Нашата идея, около която се обединихме с хората от федерацията, е много по-пространна, не е фокусирана само върху националния. Разбира се, той е витрината. клубове като „Левски", например, вече не участват в първенствата на подрастващите.

- Това ли е част от проекта - да върнем децата в залите?
- Да, и това, и за организацията на първенствата, и за повишаване на квалификацията на треньорите, за строги правила... Това, естествено, не е по силите на един човек, всички трябва да запретнат ръкави, да дадат най-доброто и ще стане.

- Какво не ни достигна на световното в Италия?
- Много малко, една или две точки, за да се класираме сред 4-те най-силни отбора. Не бива обаче да изпадаме в еуфория, защото няма да ни е лесно. Имаме качествени млади играчи. За съжаление изцяло изградените волейболисти са по-малко. Явно е израстването на отбора в последните 2 г. И младите, и опитните състезатели промениха много неща. Според мен Пранди си свърши добре работата.

- Докога ще ни липсва това „малко"?
- Ако знаех, нямаше да се занимавам с треньорска дейност, а със залагания на тото. Шегувам се, но не е никак лесно да бъдеш винаги сред първите 7-8 отбора. Там нещата се решават от една топка, от едно съдийско от-съждане, от малко късмет, от странични фактори. За мен е важно работата да е правилна и целенасочена. Не бива отборът или федерацията да се лашкат от една идея към друга. Слава Богу, в последните години вървим във възходяща линия.

- Но се чувства липсата на стабилно посрещане...
- Всички с изключение на Бразилия и Русия чувстват липси. По демографски причини не можем да разчитаме на голям набор от играчи. В този смисъл в клубния отбор ми е по-лесно, имам по-голяма възможност да избирам. По-трудно ще е в националния, където състезателите са константна величина.

- Има идея за натурализация на чужденец, дори се спомена името на бразилския разпределител Рикардо Гарсия...
- Това не е елементарна работа. Специално за Рикардо категорично не е моя идея и не съм говорил за нея. Но по принцип, ако може да си помогнем с някой състезател, няма да откажа.

- Как понася семейството ви тази натоварена програма?
- Съпругата ми е свикнала и ме подкрепя безрезервно. Тя се справя сама със семейните задължения, за наше щастие в Тренто имаме страхотни приятели,които ни помагат за всичко. И за Матей, и за мен е трудно да се намери битов или житейски проблем, който да не бъде решен веднага. Заради отбора на Тренто много от 114 000 му жители живеят с нашите победи и тревоги.

- Чувате ли се с баща си? Той като че ли вече не ви дава съвети като треньор...
- Е, не, той винаги само критикува (смеесе). Обажда се по телефона след някой мач и ми вика „Днес нищо не играхте". Май съм поприхванал от него този стремеж да искам още и още. В началото на сезона ми беше на гостиа месец, не издържа повече. Обстановката е прекалено стерилна за него. А и семейството излиза сутрин и той остава сам.

- Имате ли поглед върху българското първенство?
- Не, рядко мога да гледам мач по телевизията. Ще разчитам на информацията от българските треньори, които са млади и перспективни. А с някои съм играл и като състезател. Миро Живков, Пламен Христов, Георги Петров, Ники Желязков са само част от хората, на които ще разчитам, за да си съставям вярна картина за ситуацията у дома.