Родният специалист Страхил Балов, който досега бе треньор на младите волейболистки под 14 години на ВК Белогорие (Белгород) ще прекара сам идните дни под карантина в руския град. Балов не успя да се завърне у нас, след като официално спортът в страната бе спрян. Русия затвори въздушното си пространство и той изпусна последния възможен полет.

Ето какво разказва Страхил Балов за настоящата ситуация в Русия:

Как се чувстваш и защо не успя да се прибереш у нас?

Добре съм, здрав съм и това е най-важното. Ще прекарам следващия месец в Белгород. Няма да ми е лесно сам и далеч от семейството, но това е положението. Стана така, че не успях да се прибера. Преди няколко дни дойде шефът на клуба Тарас Хтей и ми каза: „Стягай се да се прибираш, приключваме всякаква дейност в клуба.“ Имах обаче належащи организационни дейности, които ми попречиха да взема полет в този ден. Националът Розалин Пенчев, който бе в Белогорие, успя да хване последния възможен полет именно същата вечер. На другия ден Русия затвори въздушното си пространство. Вече няма никакви полети. Така че оставам тук и ще чакам възможност да се завърна в България. Успях все пак да си взема билет за 19 април. Остава ми надеждата, че до тогава ситуацията ще се нормализира до някаква степен и ще и ще успея да летя.

Какво е положението в Белгород?

Нормално е. Засега няма много хора, които са заразени с коронавирус. Но световната паника и страха се отразиха и на Русия. Всичко бе спряно и бе наложена карантина. Хората се съобразяват. Ситуацията е както в другите страни и са наложени ограничения.

Самите хора как приемат случващото се?

Нормално. Засега няма никаква паника. Само до преди седмица се тренираше и се играеха мачове. След това ситуацията се измени много бързо. Работят магазините, но вече всички хора са с маски. Има и забрана хората над 65 години да излизат по улиците.

Занимаваше се с деца, имаше ли страх у родителите, след като една по една европейските страни започнаха да налагат карантина?

Въпреки, че в Русия до преди известно време имаше спокойствие, се виждаше, че и там започва малко по-малко да се появява страх. Близначките на Тарас Хтей тренират при мен. В началото на март той се завърна от Испания. Явно се беше уплашил от положението там. Каза ми, че мисли да спира децата си от тренировки с превантивна цел. Още тогава обмислих ситуацията и предприех действия. Направих консултации с клубното ръководство и спрях заниманията на децата в залата. Мога да кажа, че станах първият треньор в Белгород, който прекрати активните тренировки. Преминахме на тренировки дистанционно с видео-занимания по интернет. Родителите ме подкрепиха изцяло. След една седмица всички клубове в града направиха същото.

Какво смяташ да правиш до края на настоящата ситуация?

Договорите на всички чужденци и чужди специалисти бяха прекратени официално. Но въпреки това аз няма да се откажа от работата си. Ще продължавам да водя тренировките на децата дистанционно. Те също изявяват желание да продължат да се занимават в домашни условия. Родителите също ме подкрепят и искат децата им да тренират. Така че разработвам тренировки, продължавам напред както досега. И ще чакам търпеливо всичко това да отмине.